Павел Георгиев Панов – изтъкнат футболист на „Левски” и националния отбор. В периода от 1969 до 1981 година изиграва 301 мача и бележи 131 гола за „сините”. Има 44 мача и 13 гола за представителния тим на България. Футболист номер 1 на страната ни за 1977-а. Участник на Световните финали във ФРГ през 1974-та.
Прави успешна кариера и като треньор, в това число и с „Левски”, който вещо ръководи през сезони 1986-1987 и 1989-1990 година. Този месец навърши 65 години (роден на 16 септември 1950-а) и се утвърди като бележит член на клуб „Над 55” с цяло десетилетие стаж.
- Пальо, изминаха цели 25 години, откакто беше начело на „Левски”. Не беше ли твърде рано да се оттеглиш от кормилото на любимия си тим?
- Може би! Но аз никога не съм късал родилната си връзка със „синия” тим. Под една или друга форма винаги съм помагал с каквото мога.
У нас обаче треньорите сравнително рано ги пенсионират
То същото е и с футболистите. Станеш на 27 години и вече си стар. А треньорите рано-рано, вместо да играят, сядат на скамейката. Това се отнася за работата с кадрите в почти всички области на нашия живот. От опита на по-възрастните треньори българският футбол само ще спечели. В развитите футболни страни на Европа успешно продължават да работят гиганти на професията като Дел Боске (Испания), Рой Ходжсън (Англия), Фабио Капело (Италия), Арсен Венгер (”Арсенал”, Англия), Мануел Пелегрини (”Манчестър Сити”, Англия) и още редица други изтъкнати специалисти, които отдавна са минали 60-те. Струва ми се, че тази практика трябва се има предвид.
- Не те ли изкушава да се завърнеш на треньорския пост в „Левски” и да помогнеш с богатия си опит?
- Стига! Няма да седна да се препоръчвам. „Левски” си има треньор и ръководство, които могат да се справят с положението. Според мен няма опасност „Левски” да изпадне в положението на ЦСКА, защото си остава един от най-стабилните отбори в страната, а и в него не зреят толкова дълбоки конфликти, както при армейците. Начело на „Левски” все пак не са били шмекери като босовете на „Титан”. Впрочем „сините” вече намекват, че излизат от кризата след победите този месец над „Славия” и „Берое”.
- А от какво, според теб, най-много се нуждае „Левски”?
- Ами, според мен, „сините” имат нужда преди всичко от строго разпределение на задълженията вътре в клуба, за да се знае кристално ясно кой за какво отговаря. Същевременно трябва да се предпочитат специалисти, които да са на високо професионално ниво. Специализация на дейностите е необходима – от горе до долу, от Детско-юношеската школа до първия отбор.
- Няма ли на българския футбол и най-вече на „Левски” да се отрази крайно негативно изпадането на ЦСКА при аматьорите?
- Ще се отрази, разбира се. Негативно, но не и фатално! Мачовете с ЦСКА винаги са били солта на българския футбол.
От липсата на едно съперничество, пък било то между ЦСКА и „Левски”, не бива да се правят трагедии
Аз мисля, че беше крайно време да се оголят корените на кризата. В „Левски” тя не е от вчера – вече близо 8 години нещата се влошават и е наивно да се мисли, че сега могат отведнъж да се оправят. Едно заболяване, придобило вече хроничен характер, се лекува бавно. Макар и да имам голям опит като треньор, не бих искал да давам съвети, защото вече не съм в играта. Но пак казвам: нужно е търпение!
- Да, наистина. Но последното, което имат привържениците, това е търпение. Сред тях напоследък набира сили недоволството. И докога ще е така?
- На привържениците трябва да се обясни, че нещата не стават от днес за утре, че не бива само да се критикува. Най-необходима е подкрепата в най-тежките моменти. Инак, отстрани, най-лесно е да се критикува, да се намират недостатъците, да се искат промени. Трябва да се даде време на специалистите да си свършат работата. Ето, старши треньорът Стойчо Стоев добре си върши работата и публиката вече го оценява.
- Феновете са особено чувствителни към играта на футболистите. Виждаш ли промени в това отношение?
- Не! Публиката си остава най-верният барометър. По мое време също имаше загуби и тежки моменти.
Но ние играехме пред 50 хиляди зрители, а сега играят пред пет
Футболистите играеха със сърце и това винаги даваше надежда на феновете. След загуба ни беше срам да излезем от съблекалните. Чувствахме се като предатели, ако не сме играли добре. Носехме отговорност пред себе си и пред публиката. Чувството за самооценка беше изострено до крайност. Ние играехме с радост и за удоволствие.
- Пальо, какво най-много липсва на българските футболисти и треньори?
- Мога определено да кажа: липсва ни самочувствие! Ние умеем най-вече да хулим и при най-малкия проблем да критикуваме. Но трябва да се разбере, самочувствие не се гради за ден. По наше време играехме всяка година с реномирани отбори. Нямаше предварителни кръгове и пресевки. Играехме направо с най-силните: „Аякс”, „Реал” и „Атлетико” (Мадрид), „Дуисбург”. И често ги побеждавахме. Бяхме свикнали да се борим, а не да се съобразяваме с чуждите отбори. Чувствахме се длъжни пред вярната си публика, пред пълните стадиони, които искаха победа. И това се отнасяше не само за „Левски”, а и за всичките ни елитни отбори – от софийския „Академик” през „Марек” (Дупница) до „Левски” и ЦСКА. През 1979-а, когато загубихме на 1/16-финал с 0:1 от „Реал” (Мадрид) в София, ни беше срам да излезем от съблекалните. Толкова тежко го преживяхме, а сега какво е...
- А каква беше атмосферата вътре в самия тим?
- Вътре, в „Левски”, бяхме като едно семейство. Покрай нас растяха и децата ни. Идваха по мачове. Това бяха Андрей на Гунди, Тони на Иван Здравков (Джек Раби, защитник на „сините” – бел. ред.). Пак там, по стадионите, моята дъщеря Изабела се запозна с Андрей и решиха да са заедно. Сега са в САЩ, чувстват се добре и са здрави. Андрей работи в детска футболна школа, а Изабела в медицински център. Да си призная, много се радвам, че си намериха своето място.
А за атмосферата вътре в самия „Левски” много ми се иска да бъде като по наше време. Това едва ли е възможно, защото историята никога не се повтаря. Все пак оставам си оптимист. Ето с такива чувства посрещнах 65-ия си рожден ден.
Пальо, пожелавам ти още много щастливи рождени дни. Бъди здрав!
Красимир ПЕТКОВ
Все още няма коментари