Първият Спортист на годината Любен Стамболиев умира в мизерия

Стартът е през военната 1942 г., когато организатор на допитването е вестник „Спорт”, а класирането се определя от читателите. На същия принцип се определят победителите през 1948, 1955 и 1956 г., когато спортните привърженици гласуват за победител. После журналистите започват да определят най-добрите.

Първият победител в анкетата е Любен Стамболиев.
Огромната популярност на неговия тим „Левски” е в основата на избора му през далечната 1942 г. Точно тогава футболният отбор на „Левски” печели шампионската титла, а Стамболиев е капитан. За „Левски” той играе от 1933 до 1944 г. Записва 180 мача и 25 гола, две шампионски титли и една Купа на страната. Стамболиев има и 6 мача за националния отбор на България, а през същата 1942 г. е обявен и за най-добър футболист на страната. След края на състезателната си кариера е дългогодишен футболен рефер. Той е първият треньор на обединения градски отбор „Ботев” (Пазарджик).

Любомир Стамболиев – Стамболето, е роден на 15 август 1915 г. в село Осоица, Ботевградско. Нарежда се сред най-стабилните български футболисти, покриващи дясната зона на терена преди Втората световна война. Взима участие във всичките последни 6 двубоя на „А“ отбора ни преди 1944 г., по ирония на съдбата - все загубени. Но Стамболето с точната си и технична игра се превръща в любимец на публиката в цяла България. Той стартира футболната си кариера в скромния квартален клуб „Любен Каравелов“, откъдето преминава във втородивизионния „Ботев“ от квартал „Коньовица“. Утвърждава се като млад и перспективен футболист на дясното крило в тима на „Шипка“, където има възможност да се учи от известни национали като Т. Горчев и Б. Габровски. През 1934 г. младият футболист сбъдва детската си мечта и облича синята фланелка на „Левски“, който тъкмо в този момент е в преходен период на смяна на поколенията. Постоянството и усърдието му го отвеждат и до представителния отбор на страната, в който дебютира при загубата от Германия с 1-2 през 1939 г.

Унгарският селекционер на тима Карой Фогъл преценява, че Стамболето е по-удачен вариант за игра на по-задна позиция, а с течение на годините заиграва и като класически бранител. Прецизността при паса, силата на удара и бързината са характерните качества на талантливия играч, но особено изпъква майсторството му при игра с глава. Стамболиев е сред малцината футболисти на „сините“, които не са с висше образование, но умее да „чете“ събитията по терена с няколко хода напред.

С настъпването на футболната му зрялост той получава и капитанската лента при „сините“ и ги извежда до златен дубъл през 1942 г. Стамболиев достига до огромно признание в края на същия сезон, когато е избран за най-популярния спортист на България в анкетата на вестник „Спорт“. Носи синия екип до събитията от 9 септември 1944 г.
Настъпват промените и Стамболето се оказва сред изключените от спортното движение, понеже номинално се води служител на разузнаването. Всъщност той по професия е шофьор и телефонен техник и е зачислен проформа, за да се избегне мобилизирането му и да може да играе за „Левски“.

След две години „зад борда“, гарнирани с арестуване от милицията за месец, правата на Стамболиев са възстановени. Но е задължен да играе в новосъздадения тим на МВР - „Спартак“. След края на кариерата си за кратко е треньор във Видин, Русе и Пазарджик, а после и футболен съдия.
Най-популярният футболист някога прекарва последните десетилетия от живота си напълно забравен и в мизерия. Умира през 1994 г.