През 50-те години публиката ни поздравяваше с песни

Още в ранното си детство Таню Мешов се увлича по футбола, за което голяма роля изиграва неговият съкварталец Иван Чолаков. Възрастният човек събирал младежите и им показвал тънкостите на играта, но никога не им се карал, когато грешали. Това помогнало за оформяне на характерите им и радвало околните с овладените от тях майсторски похвати. По-късно всичко това повлияло на Таню и той тръгнал по пътя на спортната слава. 
 

А сега, след толкова много изминати години, човекът споделя със задоволство: Първоначално започвам да ритам топка в детския отбор на ДФС “Торпедо”, а първият ми треньор е Димитър Чобанов, от когото още пазя хубави спомени. Той беше истински стратег и спец. Имам над 150 играни мача за всички детско-юношески формации на дружеството и един сезон при мъжете на “Яворов” - Чирпан. В нашето училище “Васил Левски” постоянно правихме турнири и още тогава ми хареса да играя защитник. Винаги играехме за победа, а това много се харесваше на хората. 
 

Започва като тийнейджър
 

На 17 г. Мешов започва да играе през сезона 1957-1958 г. и натрупва 13 мача само за половин година в мъжкия отбор на Чирпан. 
 

А на отправения от мен въпрос: Кога най-сетне идваш в Хасково, почти мигновено отговаря: Беше някъде в края на 50-те години, веднага след един контролен мач, след като съм изиграл 18 мача с отбора на Кърджали. Признавам, че тогава заварих великолепния Жельо Пейков, който незаменимо играеше защитник, както и Предигашев от Тополовград - ляво крило. Още помня как публиката ни аплодираше, щом ни забележеше на терена тримата. Дори в някои моменти се изправяха на крака и дълго ни поздравяваха с някоя песен.
 

- Окей! От Чирпан отивам в “Арда” - Кърджали, а оттам - веднага на Ямача. Тогавашният треньор на “Хасково” Христо Хаджиев дълго и съсредоточено ме наблюдавал на една-две контролни срещи. После анализирал участието ми в играта, докато най-сетне се решил да ме включи в отбора. А тук се срещнах с чудесните футболисти: Петър Геров, Георги Цветков, Стойко Тъпана, Митро, бай Стоян Ковачев, братята Джона и Гошо Милеви. Тук бе и Петър Маринов, който бе безпогрешен защитник. Това е истинското славно време, когато запалянковците не пропускаха да се полюбуват на уменията ни. И така изиграх 316 мача в 14 сезона.
 

- Точно така! Дори 10 години носих капитанската лента на отбора. Благодарен съм на съдбата, че ми отреди възможността да бъда трениран от даровити футболни експерти, като Димитър Байкушев, Петър Аргиров, Христо Минковски.

- А кои международни срещи са останали паметни за теб?

- Много, но все пак - “Динамо” - Киев, “Ханза” - Рощок, полският шампион “Легия” - Варшава и т. н. 

- А има ли такава среща, която още не можеш да забравиш?

- Когато “Легия” ни би 7:0.

- Само десен бек ли си бил?

- Като дойдоха Коцето и Васко Попов, постоянно ме местиха, но щом убиха Васко в бара на хотел “Аида”, брат му си замина.

- Защо се случи тази трагедия?

- Любовна драма. Извършител на престъплението беше един сервитьор, който след това се оказа любовник на въпросната жена, която също сервирала в бара. 
 

- Ха! И таз добра. Забравя ли се такова нещо? Бяхме с Румен Атанасов. Получихме много подаръци, които и досега пазя като зениците на очите си.

- Можеш ли да си дадеш някаква оценка като треньор? Все пак дълги години си бил на това отговорно поприще.

- Още не мога да забравя този момент, когато през 1974 г. поех “Хасково” в свои ръце. Спомня ли си го, сълзи започват да напират в мен. Все по това време старите играчи Кольо Урумов, Спас Петров, Методи Ганчев и Делчо Станолов, вратарят, изненадващо напуснаха. Аз обаче успях да мобилизирам хората и си запазихме мястото в групата.
 

После 3 години се занимавах с “Любимец” и ги напъхах в “Б” група. Сетне заминах за Чирпан, където съм роден на 2 септември 1940 г. Два пъти бях в Свиленград, “Хеброс” - Хармали, “Марица” - Симеоновград и Минерални бани. Бях и в хасковското спорно училище, където обучих Иван Скерлев, Емил Ангелов, Недялко Хубенов и мн. др. Това беше време, което ме изпълваше със задоволство.