Платини е героят на Евро 1984

Има нещо, или по-скоро някой, който липсва на европейското първенство по футбол във Франция. И отсъствието му е мъка за домакините, които през годините толкова много са му се радвали. Мишел Платини, разбира се. Героят от същия форум, по същите стадиони, но през 1984 г.

Именно Платини, по онова време звезда на италианския „Ювентус”, е футболистът с най-голям принос за титлата на домакините. Разгащеният голаджия бележи във всички мачове, записва 3 хеттрика, което постижение и до днес не е подобрено. Отборът на Франция не е вдигал титла от тогава, а едно от обясненията е, че на „петлите” им липсва звезда от такава величина и с такива невероятни умения. Всъщност „десетката” е върхът на едно удивително нападение, в което влизат полузащитниците Луис Фернандес, Жан Тигана и Ален Жирес, които оформят така наречения „магически квадрат”.

Безспорно очакванията от състава на селекционера Мишел Идалго са големи и се очаква да тежат много на футболистите. Две години по-рано французите стигат до полуфинал на световното първенство и никой не очаква от тях друго, освен да се борят за титлата, още повече са домакини. И Платини се нагърбва със задачата да даде спокойствие на съотборниците си, и го прави по прекрасен начин. Самият той в късната пролет на 1984 г. довежда „Юве” до клубната титла на Стария континент, а вместо отговорността да му натежи, той я носи като перце.
В първия мач пред препълнените трибуни на стадион „Парк де Пренс” Платини бележи единствения гол за победата над коравите датчани. Нанизва хеттрик при успеха с 5:1 над Белгия и практически сам побеждава Югославия с още три гола за 3:2. В полуфинала срещу състава на Португалия мачът се „закучва” и редовното време завършва при равенство 1:1 на „Стад Велодром” в Марсилия, което по онова време изобщо не е такова размирно място, както напоследък. За изненада, иберийците вкарват първи в продължението и публиката изтръпва. Но всички са сигурни, че Платини ще направи нещо по въпроса. Първо Доменк изравнява, а в 119-ата минута идва моментът на капитана на отбора, който с трето попадение решава изхода на двубоя. Прокарва топката през двама португалски защитници след брилянтен дрибъл и вкарва един от най-паметните голове в историята на европейските шампионати.

Финалът на „Парк де Пренс” изправя домакините пред другия иберийски тим, този на Испания. Но испанците не успяват да дадат отбор, както го правят съседите им преди това. Платини пак е във вихъра си и записва името си на таблото в 57-ата минута. В последната Бруно Белон удвоява за крайното 2:0. Така денят 27 юни 1984 г. остава най-футболният ден на Франция.

Коментаторът на Би Би Си по онова време заявява в ефир: „През целия турнир Платини беше невероятен. Каква енергия, каква грация, какъв усет и хладнокръвие пред гола. Представянето му през 1984 г. може да се сравни само с това на Йохан Кройф на Световното през 1976-а и това на Диего Марадона през 1986-а”.