- Доволен ли си от представянето на нашите състезатели на турнира “Странджа” и как оценяваш работата на новия старши треньор на националите ни кубинеца Жоел Арате?
- Представиха се добре. Горе-долу. А за треньора ли? Като всеки, и той не е безгрешен. Но със сигурност внесе някои нови елементи, дори генерално промени нещата. Успехите на нашия спорт са свързани с методиката на Нешка Робева и Иван Абаджиев. Там при тях се стигаше до 90 процента специална подготовка. В момента и при нас се набляга на това. Защото ние тук бяхме почнали да се занимаваме само с физическа подготовка и фитнес. Да не сме лекоатлети? А кубинецът Арате ни накара да тренираме и сутрин, и вечер с... ръкавици.
- А, я кажи за скандала със Стойка Петрова на “Странджа”?
- Стана просто техническа грешка. Първо нямаше да участва в онзи конкретен ден по програма. И затова направихме с нея много сериозна тренировка, както си трябва, щом е свободна. След която тя отиде да гледа в залата другите мачове. Само че час след това ми се обаждат, че Стойка не искала да се качи на ринга. Ама чакайте, тя не играе днес по програма, а утре и тази схема е подписана от главния съдия и е документ?!
Стойка, естествено, отказва да се качи на ринга извънредно и няма вина. Европейска шампионка е, държи си на авторитета. Миналата година пак на турнира “Странджа” стана подобна грешка с Петър Белберов. Какво да се прави, случват се такива работи в нашия спорт и не виждам защо обаче състезателите трябва да го отнасят.
- Какви са твоите прогнози за нашето участие на олимпиадата в Рио, на колко състезатели ще разчитате?- Не е ясно. Нищо отсега не мога да кажа. Разчитаме на всички, които ще заминат, а те ще бъдат между седем и девет мъже и две жени. На “Странджа” видяхме една хубава игра на българите, със самочувствие, с повече движение и дори с фантазия. Имаме очевидна полза от участието на кубинския треньор и моите разбирания за нашия бокс съвпадат напълно с неговите. Оптимист съм.
- С Кубрат Пулев какво става?
- Кубрат си е вече истински професионалист и не съм чул, че му се иска да участва в Рио. Той си има мач с Дерек Чисора, това е най-важното за него сега. Моето мнение по принцип е, че олимпийските игри може да заинтересуват професионалните боксьори единствено ако се намерят много мощни спонсори. Защото е ясно, че те се качват на ринга за слава и пари, а понякога само за пари. Това е.
Смисълът на профибокса са парите. Рискът там е много голям, затова са големи и залозите. В олимпийския бокс ръкавиците са различни и с тях не може да се удря толкова силно, бинтовете също са различни, силата на удара тук я няма, цял турнир може да мине без нокаут и ще спечели този, който има най-добра техника и бързина.
- Ти познаваш ли руснака Николай Валуев - Звяра от Изтока, който неотдавна посети София?
- За мен не беше интересен. Той е 213 см, а загуби накрая от един, който му беше до рамото. Много ми прилича на Голиат. Всъщност винаги Давид ми е бил по-интересен от Голиат.
- Е, изрази се като писател...
- Е, аз съм писател все пак, ако не знаеш. Да, ама спортът няма нищо общо с писането, кой каквото ще да казва. Спортът е друго нещо, донякъде хамалска работа, влиза тук и психиката, разбира се... А писането е и по-сложно, и по-деликатно занимание.
- Какво мислиш като бивш боксьор за тази агресия, която някак трайно се настани в нашето всекидневие?
- Тази агресия идва от горе, от правителствата, които ни управляват безуспешно вече толкова много години. Ето, мутрите, които се появиха редом с демокрацията у нас, те излязоха от утробата на социализма. И макар че се променя техният образ, са поддържани от управляващите и до днес. Уплашени хора по-лесно се управляват.
Нашето общество непрекъснато изтласква напред някаква кал, която трябва да представлява нацията ни. Докога бе, джанъм?!
- Написа сборник с разкази “Боксьори и случайни минувачи”. Какво искаше да кажеш с последната си книга?
- Героите танцуват върху ринга на живота, за да ни покажат, че когато човекът е човек, няма значение дали е с боксови ръкавици или не - той винаги ще остане човек. Между другото, откакто дойде у нас кубинският треньор Жоел Арате, и нашите боксьори някак си започнаха да танцуват на ринга. Отпуши се нещо в тях, което те всъщност носят дълбоко в себе си, и това е много хубаво.
Все още няма коментари