Отиде си „синята” легенда Александър Костов! Бате Сашо, никога няма да те забравим!  

Легендарният футболист на „Левски” и любимец на „синята” публика  Александър Костов почина на 81-годишна възраст. Преди седмица бившият нападател по спешност е бил приет в болница заради сериозен здравословен проблем, но сърцето му не издържало на извършената операция, пише "Витоша Нюз".

Костов е роден на 2 март 1938 г. и играе за „Левски” в продължение на 15 години. Носи синята фланелка от 1956 до 1971 г. Единственото прекъсване е в периода 1960-1961, когато е войник и се състезава за „Ботев“ (Пловдив). За „Левски“ има 417 мача и 97 гола.

След края на кариерата си става треньор. Работи като асистент на Васил Спасов - Валяка, Димитър Дойчинов и Иван Вуцов в „Левски”. Бил е начело на Хасково и за пръв път вкарва отбора в "А" група през 1980 г. После е треньор в Кипър, Тунис и Индонезия. До последния си ден беше селекционер в ДЮШ на „Левски”.

„Аз го играех футбола малко на майтап… Ако бях малко по-сериозен, може би щях да бъда и малко по-добър футболист. За мен играта беше удоволствие, затова си позволявах доста финтове и кодоши", признава приживе Костов. А за това, че е бил голям играч, говори статистиката. От юноша на "сините" той се превръща в жива легенда на клуба. С тима печели три титли 1964/65, 1967/68, 1969/70 г., петкратен носител е на Купата на България – 1957, 1958/59, 1966/67, 1969/70, 1970/71 г. 

С националния отбор е участник на две световни първенства – през 1962-ра в Чили и през 1966-а в Англия. След края на състезателната си кариера е треньор в Хасково и Монтана, работи и в чужбина - Кипър, Тунис и Индонезия. На "Герена" е помощник-треньор през 70-те години. През 90-те и първите години на новия век е част от техническата комисия към „Левски”, а след това - селекционер към школата на "Герена".

Александър Костов е част от легендарното нападение на "сините" през 60-те години на миналия век – Георги Аспарухов-Гунди, Георги Соколов-Соколето, Христо Илиев-Патрата и Цветан Веселинов-Меци. Когато споменеш името му, в съзнанието на по-старите запалянковци изникват финтовете му, а разказите от уста на уста ги превръщат в мит за по-младите. Известен е с “финта на Сашо” – лъжливо тръгване с единия крак и прокарване на топката с другия покрай или между краката на бранителя срещу него. Признава, че го научил от бившето ляво крило на СССР Михаил Месхи.

"Финтът не е на Сашо, а на Месхи. Аз съм го гледал много пъти, след това го тренирах доста, за да го направя и в игра”, казва той. На един мач с ЦСКА пък прави няколко финта, решава да остави топката и хуква без нея по-крилото. "Защитникът тръгна по мен, вместо да я вземе", спомня си Костов.

Той е известен и с чувството си за хумор и майтапите на терена. Именно в двубой срещу "армейците" се ражда и най-популярният му кодош. На 17 ноември 1968 г. „Левски” разбива "червените" със 7:2. ЦСКА открива чрез Жеков, но още до почивката "сините" вкарват четири гола чрез Аспарухов, Костов, Янко Кирилов и Борислав Богданов. През втората част с нови попадения на Кирилов и Гунди резултатът става 6:1. Минутата е 59-а, а зевзекът Сашо Костов съветва най-бързия от противниците Цецо Атанасов да донесе информационното табло от стадион "Народна армия", защото вече няма място къде да се изписват головете. После Аспарухов от дузпа прави 7:1, оформяйки своя хеттрик, а минута преди края все пак е останало място и на таблото се записва и Атанасов – 2:7.

"Лафовете ми са в кръвта, все са ми на устата. На мач в Израел срещу „Апоел“ (Петах Тиква) поведохме с 5:0, аз бях резерва. Викам на Гунди – "Излизай". И той тръгна към скамейките. Треньорът Кръстьо Чакъров го пита: "Защо излизаш?", а той отговаря – "Сашо ми каза"… Просто Костов.

Не е тайна, че той е искал да пътува заедно с Гунди и Котков до Враца на 30 юни 1971 г., когато двамата загиват в катастрофа край Витиня. Но не се качва в колата. "Казах на Гунди, че искам да отида с тях на мача във Враца. Тогава даваха плат за костюм и по 50 лева като награда за участието. Отидох при Гунди и му казвам: "Дай да дойда и аз, за да взема този плат. Той ми отвърна: "Ти не си в телеграмата, не си викан и няма да дойдеш". Съдба”, разказваше големият футболист. Той казваше: "С тях трябва да започва всеки урок за „Левски” – с Гунди и Котков".

От октомври 1966 г. до 23 февруари 1985 г. „Левски” не допуска загуба на "Герена" – не познава поражението в 203 поредни домакински мача, което е рекорд във футбола ни. Може би защото по това време всички спазват завета на Костов. На излизане от съблекалнята той обикновено поставял 4 пръста на вратата и казвал на съотборниците си: "Колеги, знаете си работата". Това било сигнал, че отборът трябва да вкара 4 гола. И да не спира да атакува, докато не достигне тази граница. "Силата на „Левски“ е в нападението", смяташе той. А като волно крило не пропускаше да допълни: "Птица без крила не лети", очаквайки любимият му "син" тим да играе с флангови атаки.
„Футболът ме научи на много неща, все в положителен смисъл – каза Александър Костов миналата година навръх 80-ата си годишнина. - И за мен най-вече тези дечица, които сега започват да тренират и да играят, преди всичко трябва да бъдат дисциплинирани, да бъдат истински и да бъдат най-вече левскари, да носят в сърцето си „Левски”. Самият човек Левски те кара да живееш с тая мисъл – какъв е бил той. И всички трябва да се учим от това, което е бил Левски. Пожелавам „Левски” да бъде такъв, какъвто е бил преди години – истинският „Левски”. Да може да върне публиката, която е най-ценното нещо на отбора. Най-великата публика е тази на „Левски“. Не мога да поканя всички на юбилея си, защото България е 6 милиона, 7 милиона са левскари. Ще живея с тях, ще живея с левскарското, ще живея с тая публика”.
 
 
 ПФК „Левски”: Бате Сашо, никога няма да те забравим!
  
„Левскари, тази сутрин на 81-годишна възраст си отиде една от най-ярките светлини на нашия клуб, символът и емблемата на левскарщината. Човекът, който знаеше какво значи да обичаш, уважаваш и носиш в сърцето си „синята“ идея. Напусна ни титанът Сашо Костов!” – написаха в понеделник от ПФК „Левски”.
„Няма нито думи, нито начин да опишем мъката си. Мъката по загубата на един човек, който знаеше как да те накара да се усмихнеш. Човек, който те пренасяше за секунда в най-романтичните времена на „Левски“ и говореше с трепет за Гунди. За онова вълшебно време и за това колко голяма дума е да си левскар. Човекът, който казваше, че левскарският дух никога няма да умре.
След твоята загуба, бате Сашо, остава една огромна празнина, но всички левскари сме длъжни да изпълним твоя завет и никога да не оставяме „синята“ идея да бъде сломена. Длъжни сме да пазим и предаваме левскарския дух на поколенията.
Ще помним винаги усмивката, която не слизаше от лицето ти, въпреки тежко преживените загуби на приятели и трудностите, през които премина. Ще помним уроците ти и онези мигове, в които се връщаше назад в спомените си, за да ни споделяш как често мечтаеш за миговете, в които си бил заобиколен от своите приятели. Сега си при тях. Сега можеш да кажеш на Гунди всичко, което не успя, когато бяхте рамо до рамо на терена. Сега отново ще сте едно голямо семейство. Там в синевата, където те очакват и другите легенди...
Сашо Костов бе от тези играчи, които не можеха да останат незабелязани. Днес пък остава със златни букви в историята на клуба като един от основните стълбове, които крепяха левскарските ценности. Отиде си на малко повече от четири по 20, както обичаше да казва той. Отиде си, за да продължи да ни преподава какво е да си левскар!
Почивай в мир, бате Сашо! Ние никога няма да те забравим!”