От вдигане на инвалидни колички си повредих кръста

Илия Лалов е бивш национален състезател по плуване и водна топка. Републикански шампион и рекордьор на 100 и 200 м бруст. Дългогодишен старши треньор по плуване на ЦСКА и треньор на националния отбор. През 1996 г. подготвя за Параолимпийските игри в Атланта състезателката по плуване Полина Джурова, която завоюва сребърен медал. Със спорт за хора с увреждания се занимава от 1985 г. като зам.-председател на ЦСКА. 

През 1991 г. се учредява БФ “Спорт за инвалиди”. От 1992 г. Илия Лалов е председател на Федерацията, която по препоръка на Международния параолимпийски комитет се преименува на Българска параолимпийска асоциация. България участва за първи път на Параолимпийски игри в Сеул през 1988 г. В своите участия досега българските параолимпийци са завоювали 4 златни, 5 сребърни и 2 бронзови медала и имат многобройни класирания в призовата шестица. 

- Изпращаме още една тежка година. И все пак спортистите с увреждания имаха доста успехи. От кои сте най-доволен?

- Тази година беше много важна за нас - предпараолимпийска, през която се проведоха най-много състезания за получаване на квоти за Рио. Вече квоти за параолимпиадата в Рио имат Стела Енева и Ружди Ружди. Третият ни световен шампион от Доха - Мустафа Юсеинов, няма виза за Бразилия, тъй като хвърлянето на копие в неговата категория бе извадено от програмата на игрите. За класиране за Рио параатлетите ще трябва да участват на повече квалификационни турнири през новата година, за да трупат точки за ранглистата. Освен в атлетиката, България има шанс да изпрати участници на параолимпиадата в тениса на маса и в спортната стрелба. 

- И може би затова необходимостта от средства бе най-голяма през тази година, както и в началото на идната също ще ви трябват финанси. Ти вече алармира обществеността у нас, че парите не достигат, но май неуспешно?

- Така е. Има наши спортисти, които са покрили нормативите, но до края на март предстоят състезания, в които трябва да регистрират резултати, които да ги изкачат в първата петица на световната ранглиста. И това ще им даде квоти. А тези, които не успеят, пък до 20 юни трябва да гонят добри резултати и там вече по друга формула на международния параолимпийски комитет се правят изчисления на коя държава колко квоти да се дадат допълнително. Почти за всичките наши състезатели, които са на параолимпийска подготовка, е много трудно, особено за Иванка Колева, пък и не само.

-  А най-много на кои състезатели ще се разчита за добро класиране в Рио?

- На Стела Енева, която постави нов европейски рекорд на гюле, на Ружди Ружди, на Радослав Златанов, който е носител на бронзов медал от Лондон и ще участва на 100 м, а също и на
Мустафа Юсеинов в секторите за диск и гюле. Дано се преборят. Много е важно подготовката им да мине добре.

- Имаш предвид и финансирането, което е твърде недостатъчно и подценено при тези наши спортисти? 

- Да, аз запознах обществеността с този наш грамаден проблем. Навлякох си един куп неприятности, но в края на краищата не може да се мълчи, защото това е в същността на нашата работа, влияе на нашата подготовка и резултати. Следя всичко и виждам как нашите състезатели се мъчат и какви огромни усилия полагат, за да са на добро равнище. Болките, които преодоляват, са жестоки и въпреки това не се огъват. Подготовката на един спортист с увреждания, особено на тези с протези и инвалидни колички (практиката в света го доказва), е до 2-3 пъти по-скъпа, отколкото на здравите им колеги. А нашите тук получават 50 на сто от това, което се дава на здравите спортисти. Т.е. точно 8 хиляди лв.

За личните им проблеми да не говорим. Знае се, че те не могат да отидат навсякъде, тъй като няма условия за хора с инвалидни колички. Спортните протези са много скъпи. Ето, Стела Енева е с две подколенни протези. Вярно е, че бяха направени ремонти в базите на “Спорт палас” във Варна и на Белмекен, където те вече могат да тренират почти нормално. Но това достатъчно ли е? Стела Енева е пример на човек, който полага хамалски труд, а голямата й цел е да стане шампионка. Ружди Ружди също. Той дори с парите, които е взел от премии, си е направил у дома малък фитнес център. А пък майка му е неплатен негов асистент. Само заради Рио. Освен това основно тренира с Даниела Тодорова и Мустафа Юсеинов в Павел баня, защото там е най-удобното място за тях. Липсата на достъпна спортна база е основен проблем за развитието на спорта за хората с увреждания у нас.

- А с какъв годишен бюджет разполагате и имате ли спонсорства?

- Някъде 530 000 ни е бюджетът, като 70 000 от тях обаче са за младежите. Добре е, че имаме приятелски контакти с някои от общините - Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол, които подпомагат клубовете и благодарение на тях можем да организираме държавни първенства. Имаме и добър контакт с БОК, но толкова. На година получаваме някъде към 20-30 хиляди лв. от спонсори. Това е. Капка в морето. 

- Ти си със специалност плуване, но как се справяш вече толкова много години, не ти ли идва да се откажеш?

- Не, не. Ще помагам до последно, макар че от вдигане на инвалидни колички си повредих кръста, получих и куп травми, но и научих много за психиката на тези наши спортисти, за мотивацията и особеностите им. Възхищавам им се. И смятам, че те са по-силни духом от здравите. Това ги спасява и ние трябва да се поучим от тях и да не мрънкаме и хленчим, че това или онова ни е тежко, че е непосилно и че финансите са на първо място. Не е така.