Димитър Йорданов е сред най-големите легенди на „Левски” и един от най-обичаните футболисти у нас през 50-те и 60-те години на миналия век. Нападателят е роден на 1 ноември 1929 г. в семейството на македонски българи. Майка му е от Кукуш, откъдето и той носи прякора си.
Изиграл е 200 мача със 103 отбелязани гола за "сините", шампион на България през 1965 г., носител на Националната купа за 1956, 1957 и 1959 г., голмайстор на първенството през 1959 и 1960 г.
През пролетта на 1962 г. е част от паметната победа над ЦСКА с 6:3. Кукуша бележи 4 гола и влиза в историята като първия футболист, вкарал четири попадения във Вечното дерби. Казват, че след този култов мач деветката на „Левски” припаднал на тъчлинията. Централният нападател играл болен с 40º температура, но вкарал с кеф четирите гола във вратата на ЦСКА.
Има 8 мача и 3 гола за "А" националния отбор през 1959–1960 г. и 11 мача за "Б" националния отбор. Заслужил майстор на спорта е от 1964 г.
Кукуша си отива от този свят на 25 май 1996 г. Остава завинаги в спомените на привържениците като играч със завиден реализаторски нюх и отлична игра с глава.
Въпреки вечното съперничество с ЦСКА Кукуша е голям приятел с някои знакови фигури на „червените”. "Лични приятели бяхме с Георги Найденов, близки бяха и съпругите ни. Бог да го прости Жоро, великолепен човек беше. Много добър другар ми е и Манол Манолов - Симолията, но напоследък животът ни пораздели, виждаме се рядко. Интересно - за него говореха, че бил брутален. Не е вярно - на игрището той беше мъжки футболист, а на улицата - човек с рядко добра душа. Играли сме винаги един срещу друг и сме се пощипвали, и сме се заяждали, но пак казвам - не познавам по-добър човек от него", разказва навремето Димитър Йорданов.
Приживе той споделя, че е изпитал силно огорчение в края на своята кариера: "Когато се отказах от футбола, от „Левски” не ми подариха и едно цвете. Не исках други подаръци - цветенце, топлинка. Такава горчилка трудно се забравя. Дори когато станах през 1960 г. голмайстор на първенството, ми казаха да отида в склада на стадион "Васил Левски" да си взема купата!? Да, така беше, а след това за дълго време наистина бях забравен".
В знак на признателност в по-нови времена "синята" легенда е бил поканен от ръководството на клуба да пътува до Глазгоу за срещата с „Рейнджърс“ от Шампионската лига през 1993 г.
Другият прякор на Йорданов е Куки. Откъде идва той? След един мач със Сантос, завършил 3:3, в Бразилия излиза статия със заглавие "Пеле, Пепе (бел. авт. - двукратен световен шампион с Бразилия) и Куки, последният от „Левски". Така започват да викат на голаджията на "сините" Куки.
Славният реализатор е юноша на „Славия“, но записва златните си години с фланелката на „Левски”. Заради връзката си с "белите" е гост на шампионския им банкет през 1996 г. Уви, след него роми обират бившия национал на бул. "Константин Величков" в столицата. Съпругата му Мария свидетелства, че апашите му отмъкнали 50 лева, часовника и тефтерчето с телефонните номера на приятелите. Малко по-късно Димитър Йорданов напуска този свят на 66 години.
Все още няма коментари