Как се роди АС 23 - родителят на ЦСКА  

Покрай колизиите и коментарите, свързани с пропадането на ЦСКА във “В” група, откликваме на многобройните привърженици на “червените”, които искат да се припомни историята на армейския футбол.

На 28 октомври през 1923 г. е създаден ОСК АС 23 с обединението на три клуба - “Атлетик”, “Слава” и Офицерски спортен клуб (ОСК). Този клуб е наричан от някои “елитарен”, а от други - “аристократичен”. За да се разбере колко висок е бил общественият престиж на АС 23, е достатъчно да се спомене фактът, че в един период на 30-те години председател на неговата секция по крикет е английският посланик в София.

Разбира се, една от причините за уважението към новия клуб се крие и във факта, че един от неговите основатели - “Атлетик”, е наследник на първия официално регистриран български футболен клуб - създадения от Иван Матинчев “Клуб Футбол”. Рождената дата на “Клуб футбол” е 5 март 1913 г. Той е регистриран на 1 февруари 1914 г. с утвърдения си устав в Министерството на вътрешните работи.

И все пак днес се водят много спорове, свързани с АС 23, и те се отнасят най-често за това 

дали ЦСКА трябва да бъде признат за наследник на “асистите”

Най-несъгласни с подобна теза са привържениците на “Левски”, въпреки че точно в списание “Само Левски” от април 2004 г. ЦСКА е определен като “пряк наследник на АС 23” от “синия” футболен историк Георги Манов.

Иначе връзката на асистите с ЦСКА е съвсем ясна. 

През есента на 1944 г. АС 23, “Шипка-Победа” и “Спартак” Подуяне (бивш “Борис III”) се обединяват и се създава “Чавдар” 

(Любопитно е да се знае, че точно представители на “Спартак” Подуяне, тайно от другите два участника в обединения клуб, унищожават богатия архив на АС 23.) През май 1948 г. “Чавдар” се обединява със “Септември” и така възниква ЦСКА. 

Разбира се, правната комисия на БФС вероятно няма да се съгласи, че след тези обединения “червените” трябва да се считат за наследници на АС 23. 
И така АС 23 е създаден на 28 октомври 1923 г., а този факт е официално обявен по време на първото общо събрание на клуба на 4 ноември на игрището, което се намира там, където днес е стадион “Българска армия”. По този причина днес ЦСКА се оказва единственият столичен отбор, който все още играе на своето първо игрище. Освен това стадионът в Борисовата градина има и историческа стойност за нашия футбол, тъй като тук се е провел първият квалификационен мач на България за световно първенство - загуба от Унгария с 1:4 през 1934 г., и е изграден първият затревен и дрениран терен в страната. 

Нещо повече - известният футболен историк Силвестър Милчев нарича това място “люлката на българския футбол”, защото
 
първите футболни мачове в българската столица София са се играли в местността “Пустинята”, 

на същото място, на което днес се намира стадион “Българска армия”. Може би по тази причина известният спортен журналист Георги Тодоров (автор на книги за Гунди) сподели веднъж с мен, че ЦСКА трудно губи на “Армията”, защото там самата атмосфера е “магическа”. Затова връзката на “червените” с техния “магически” стадион не бива да бъде прекъсвана никога.
Разбира се, за спортистите на АС 23 и “Чавдар” може да се говори много. И за тези в индивидуалните спортове, като бегача Григорий Педан, десетобоеца Любен Дойчев, боксьора Константин Николов - Замората, ездачите Крум Лекарски и Владимир Стойчев и много други. 

Същото се отнася и за тези в колективните игри, като баскетболиста на “Чавдар” арх. Константин Тотев, капитан на националния отбор за второто място на Европейското през 1957 г., асиста Милко Караиванов, който като треньор изведе ЦСКА до европейската титла по волейбол за мъже през 1969 г., или за Любомир Ангелов - Старото, най-резултатният футболист за нашия национален отбор преди войната.

Впрочем, когато вече беше на преклонна възраст, Старото неведнъж идваше на “Народна армия” и разговаряше с феновете на ЦСКА. А сред тях имаше много, които преди създаването на “червените” са били почитатели на АС 23 и “Чавдар”. Един от най-запалените беше бившият зам.-началник на ЦСКА о. р. полк. Иван Стоянов, който се беше отказал от възможността да стане генерал, за да работи в любимия отбор. Той ми каза в едно интервю за в. “Червените”, бр. 163 от 30 април - 6 май 2009 г.: “Ние живеехме в Дианабад. Популярността на АС 23 в нашия квартал идваше заради това, че бяхме близо до плажа, където се провеждаха състезания по водна топка и плуване, а в тях нашият отбор беше много силен. Привързаността към любимия клуб се предаваше от по-големите на по-малките...

По-късно ние групово станахме привърженици на ЦСКА 

При нас водеща беше любовта към отбора, затова беше съвсем естествено, след като сме обичали АС 23, да обичаме по същия начин и “Чавдар” и ЦСКА”. 

И тъй като за тях АС 23, “Чавдар” и ЦСКА са едно цяло, Иван Стоянов и по-малкият му брат Васил са много щастливи, когато през 1948 г. “червените” печелят първата си титла. Допълнителна радост им носи фактът, че важна заслуга за този успех имат Никола Алексиев и Кирил Богданов - Картофа, които през 1943 г. са част от състава на АС 23, който печели титлата в първото юношеско първенство на България. В Дианабад, където са израснали Иван и Васил Стоянови, е израснал и лидерът на публиката на ЦСКА от 60-те и началото на 70-те години Йордан Перелов (Гацо), който също беше запален привърженик на АС 23 и добър приятел на двамата братя Стоянови. През 60-те и 70-те години сред “постоянното присъствие” на “Народна армия” имаше и други “асисти”, като бившия царски офицер Димитър Ямалиев (Даскала), един бивш военен летец, когото помня само като бай Манол и който въпреки ниския си ръст се открояваше със своите гръмовни възгласи “Хайде, ЦСКА” по време на баскетболни и волейболни мачове.

Разбира се, един от най-известните почитатели на ЦСКА и АС 23 беше патриархът на българската забавна песен Йосиф Цанков, чиито песни от записаната в Холивуд плоча “Керванът” са звучали по Би Би Си по време на Втората световна война. Той е бивш баскетболист в отбора на асистите, а по-късно имаше много прекрасни мигове при срещите си с футболистите на ЦСКА в ресторант “Дивите петли” (след това “Лясковска среща” и т. н.), който се намираше близо до дома на композитора на пресечката на “Граф Игнатиев” и “Шишман”. След като през 1970 г. големият творец спечели “Златният Орфей” с изпълнената от Паша Христова песен “Повей, ветре”, той беше осенен от идеята да напише химн за ЦСКА. Тази идея не се осъществи, защото през 1971 г., няколко месеца след радостта от поредната титла на “армейците”, Йосиф Цанков почина. Да, за съжаление, дори и най-великите личности не са безсмъртни. Безсмъртна е обаче любовта към “армейския” отбор, защото, както се пее в една песен на Елин Рахнев, “Ние на този стадион сме родени и на този стадион ще умрем. И дори и сърцата да спрат и душите ни да отлетят, с червено шалче в ръка тук ще бъдат нашите деца”.