Иван Димитров „скривал топката” на Гаринча

На 1 януари почина бившият капитан на „Локомотив“ (София) и един от големите български футболисти Иван Димитров. Играе като централен защитник, известен е като майстор при въздушните двубои и пример за кавалерска игра. Играл е твърдо, но никога грубо. Връх в кариерата му е участието на две световни първенства - през 1962 г. в Чили и през 1970 г. в Мексико. Общо записва 70 мача за България, а в 9 от тях носи и капитанската лента.

Димитров е роден на 14 май 1935 г. Юноша е на „Академик“ (София). След това преминава последователно през софийските „Строител“ и „Торпедо“. В столичния „Локомотив“ идва от отбора на "Завод 12".

Първият му мач за републиканско първенство с железничарския отбор е на 30 май 1956 г. и играе до юни 1965 г. Обаятелен централен защитник в продължение на десет футболни сезона. Брани футболното име на железничарския клуб в 215 шампионатни мача. И отбелязва два гола. Капитан е на „Локомотив“ от 1960 г. до последния си мач в отбора. С капитанската лента през 1964 г. извежда „Локомотив“ до шампионската титла на България; два пъти е втори и веднъж - трети. Европейски железничарски първенец за 1961 и 1963 г.

От втората половина на 1965 г. Димитров е футболист на „Спартак“ (София). Носител е на Купата на Съветската армия (тогава е със статут на национална купа) със „Спартак“ през 1968 г. Укрепва защитата на столичния „Академик“ от пролетта на 1969 г., където играе до април 1971 г. Общият брой на срещите му за първенството на България е 340.

От 21 юли 1957 до 2 юни 1970 г. играе 70 мача в "А" националния отбор и 9 пъти е негов капитан. Участник е в квалификациите и финалните турнири на световните първенства през 1962 г. в Чили и 1970-а в Мексико. Оставя добра следа във футболния турнир на 17-ите Олимпийски игри през 1960 г. в Италия. През 1967-1968 г. дава и своя принос за петото място за България на Третото европейско първенство. Носител е на званието "Заслужил майстор на спорта".

По професия Иван Димитров е строителен инженер. Бъдещата футболна звезда отраства близо до Централна гара в София. Баща му е бил един от най-добрите обущари в столицата. Той бил много против Иван да се занимава с футбол, наричал футболистите непрокопсаници. Искал синът му да стане инженер, защото в училище много му се удавала математиката. Приели го студент и така от тренировки направо отивал на изпит. През 1956 г. в „Локомотив“ (София) го поканил треньорът Александър Попов-Врабчо. „Тогава никой не мислеше за премии и пари. Бяхме млади и луди. Единственото ни желание беше да играем футбол, денонощно, ако може. Помня, че най-голямата премия, която взех след една победа с националния отбор, беше 2000 лв. В „Локомотив” премиите бяха символични”, разказва в интервю за началото на кариерата си Иван Димитров.

Той признава, че по онова време футболистите на са спазвали режим, нищо човешко не им било чуждо, обичали и футбола, и живота. Но пък като излезели на терена, започвали да мачкат.    
 
Любопитен факт е, че българският защитник се е изправял срещу футболни легенди като Пеле и Гаринча, на когото успешно се противопоставил. „За първи път играх срещу Гаринча по време на едно турне в Бразилия през май 1958-а. Още почти никой не го познаваше, но бъдещите световни шампиони бяха в трескава подготовка за Мондиала в Швеция – спомня си преди време Димитров. - Играхме два мача – първо в Рио де Жанейро паднахме с 0:4, а 4 дни по-късно в Сао Пауло загубихме с 1:3. Изправихме се пред 140 000 зрители на “Маракана”, цялата атмосфера, часовата разлика, електрическото осветление на стадиона, неспирният грохот от трибуните, бомбичките, ракетите – беше ад! Мачът съвпадна с моя рожден ден – навършвах 23. Пазих дясното крило Жоел. Във втората среща в Сао Пауло взе участие Гаринча. Кривокрак, атакува леко приведен. Имаше особен финт. Подадат му топката до тъча и той тръгва към пеналта, както я води, с десния крак я гребне, завърти я и си я подкара. Ходи го спри, ако можеш. Няколко пъти ми го направи тоя номер. А мен след Тошо Диев, Спиро, Тумби и Чико нямаше кой да ме бие на бързина в нашия отбор. Заядох се с Гаринча и започнах да го дебна. Оставях го да си бутне топката и после го срещах още на тъча. Така 1-2 пъти и той престана да пробива отдясно. След мача Гаринча призна в интервю, че някакъв българин го затруднил”.