И добрата стара „Славия” си има своите върхове  

 

Добрата стара „Славия” тази есен прави твърде успешен сезон. „Белите” футболисти буквално дишат във врата на отборите от челната тройка. В спомените на „белите” фенове вече оживяват славни имена и незабравими битки. Наистина след Втората световна война старата българска „госпожа” няма шеметните успехи на двата т. нар. гранда „Левски” и ЦСКА от София. „Славия” обаче си има своите съкровени мигове.
1963-та е годината, през която „белите” потвърждават класата си, печелейки за втори път Купата на Съветската армия (тогавашната национална купа на страната – бел. ред.). На следващата година при второто си участие в европейските турнири „белите” достигат до 1/8-финал за Купата на националните купи (КНК). През 1967-а, с почти същите футболисти, същият отбор изкачва своя европейски връх. „Славия” става първият български клуб, който се класира на ½-финал за КНК. Треньор на отбора по това време е незабравимият бивш централен нападател и голмайстор на клуба Добромир Ташков. Още преди да приключи с футбола, той гори толкова много в играта, че си разсипва физическото и психическо здраве. Днес Ташков се е затворил в себе си и трудно приема контакт с когото и да било.
 
Но какво става с повечето „бели” рицари,
които направиха първото българско пътешествие до Европа. „Рано се родихме за футболисти, късно за партизани” – това е една шега, която битува сред множество футболисти от 60-те години на миналия век. Авторството на тази шега се приписва на един от най-популярните български футболисти на 20 век Александър Шаламанов. Тя отразява разочарованието от условията за спорт в средата на 20-и век у нас и е незлоблива закачка към другите играчи от онова време, а и след това. Признание за цялостните качества на Шами е, че днес той е директор на Детско-юношеската школа на клуба – може би най-авторитетният орган на „белите”. Друго голямо признание за „Славия” е, че един от най-изтъкнатите им играчи, бившият президент на Българския футболен съюз (БФС) Димитър Ларгов, доста години работи във футболната централа. Дългогодишният халф на „белите” продължи активната си дейност в Комисията за подпомагане на ветераните. Помощник-треньорът от шампионския тим през 1996 г. Георги Харалампиев управлява фирма за обувки и държи кафене до НДК, където се събират множество слависти.

Другият помощник на Стоян Коцев от последния златен отбор Борис Евтимов емигрира в Америка. Някогашният ляв халф е треньор в Сан Хосе. Борето обаче често-често се прибира в България. Големият централен нападател, по-късно преквалифициран на защитник, Любен Тасев сега е директор на стадион "Славия". Футболистът с 300 мача и над 60 гола в "А" група е човекът оркестър на сегашния комплекс в „Овча купел”.
Бившият дефанзивен халф Емануил Манолов, когото привържениците помнят с елегантната му игра, 36 години работи като треньор в ДЮШ на „Славия”. Сега е пенсионер. Охранители в частна фирма доскоро бяха Антон Кръстев и Михаил Мишев - Горнобанския кмет. Те също са пенсионери и срещат трудности да се справят с тежкото си ежедневие. Да оцелява с едната пенсия се опитваше и десният халф-бек Иван Давидов, който дълги години работи като офицер в Строителни войски. За съжаление, тази година той си отиде от нас така тихо, както живя и се труди.

Лявото крило на „Славия” от 60-те и началото на 70-те години Георги Гугалов се явява връзката между две поколения. След като приключи футболната си кариера, той бе служител в МВР. Сега е пенсионер. Живее от дълги години във Варна.
Колоритният централен нападател с над 300 мача за „Славия” Божидар Григоров се занимава с частен бизнес. Бившият президент на клуба инвестира в областта на дървообработването. Универсалният защитник от 70-те и началото на 80-те Милчо Евтимов работи като треньор в ДЮШ на „Славия”. Железният халф Ваньо Костов емигрира преди години в Португалия, където се ожени. Той също е останал близо до футбола и тренира юношески отбори. Десният защитник Иван Чакъров работи по техническата поддръжка на „Славия”.
Вратарят Георги Илиев Гугалов е преподавател по физическо. Всеотдайният бранител Иван Хайдарлиев работи на газостанция. Друг бивш защитник и национал от „Славия” - Иван Илиев, пък е в ДЮШ на „Вихър” (Горубляне). Офанзивният халф Георги Минчев се е ориентирал към частния бизнес. Заедно с жена си имат фирма за недвижими имоти. Илияз Алиев - Джери, прекръстен на Илиан Алдев, е строителен предприемач.
 
Един от най-добрите халфове в историята на „Славия”, с повече от 300 мача за клуба, строи жилища в Асеновград
 
Централният нападател Илия Величков върти няколко видеотеки в София. Той е близо и до музикалния бизнес, като прави записи на дискове.
Светослав Георгиев - Сухи е полицай във Второ РПУ в столицата. Павлин Димитров също избра Португалия, където емигрира. За разлика от Ваньо Костов обаче, ромът от Етрополе бере плодове. Железният бранител Стефан Колев от шампионския отбор през 1996 г. сега е треньор на „Урвич” (Панчарево). Друг футболист от златния тим - Атанас Киров, има строителна фирма. Левият нападател Георги Георгиев - Гандо е служител в "Кока-Кола". Юношата на „Славия” Костас Исакидис пък е съдружник във веригата за бързо хранене "Гудис". Миналият през юношеския и младежкия национален отбор играч поработи и в САЩ. Бившето дясно крило на „Славия” Емил Лукач си вади хляба в трамвайно депо. Ето това са само част от съдбите на едно от най-славните футболни поколения на „Славия” и България.


Красимир ПЕТКОВ