Гунди е перлата във Флоренция

Само два дни преди настъпването на новата година футболните фенове с по-дълга памет си припомнят един велик мач - датата е 29 декември преди вече половин век. Арената на събитията е романтичната Флоренция. А съперниците са футболните отбори на България и Белгия.

В този двубой залогът е участие на световното първенство в Англия през 1966 г. Предисторията – в София „червеният динамит” губи с 0:3, а в състава са знаменитости като Ван Химст, Журион, Стокман, Пюис, Вербист... Един отбор, който по това време се радваше на победа над световния шампион от 1962 г. Бразилия с 5:1, надвил като гост и евроколосите Испания и Франция, завършил наравно с Англия на „Уембли”. Но в Брюксел на реванша става страшно и воденият от селекционера Рудолф Витлачил катастрофира с 0:5. По онова време няма правило за голове на чужд терен, общ резултат и подобни неща. Затова се налага да се изиграе трети двубой на чужд терен. Така честта да домакинства мача се пада именно на Флоренция. В навечерието на събитието още никой не си представя, че това ще е един от най-паметните двубои на „лъвовете” и на Георги Аспарухов, чийто рецитал класира нашия отбор с два феноменални гола, асистирани от Иван Колев и Димитър Якимов. Преди срещата белгийците са надменни, подкрепя ги многохилядна публика, докато комунистическият режим изобщо не пуска българин да иде да вика за своите.

Изненадващо, за капитан е избран звездата на „Славия” Димитър Ларгов, който разказва: „Треньорът ни Рудолф Витлачил бе голямо светило за времето си. Но конците дърпаше председателят на футболната секция към БСФС, тоест федерацията по футбол тогава, Недялко Донски. След загубата в Брюксел те двамата взеха решение да сменят девет човека от отбора, който беше разгромен. Останаха само Борис Гаганелов и Гунди. На вратата вместо Деянов беше Жоро Найденов, в защита влязоха Бобата Жечев, Шаламанов и Вуцов, като дясно крило пуснаха Петър Жеков, играха още Митата Якимов, Ването Колев, Теко Абаджиев и аз. Голям риск беше, ама като се замисля, друг път нямаше. Ръководителите ни разчитаха на това, което и се оказа най-важното ни оръжие - себераздаването.

Помня, че и като падна голът в нашата врата, май си го вкара Гаганелов, не го упреквахме, на всеки се случва, пак продължихме с воля и успяхме да стигнем до успеха. А за капитанската лента решението според мен беше на Недялко Донски - за да има баланс между „Левски” и ЦСКА. Той е провел разговори с някои от играчите, които бяха фактори - Гунди, Жоро Найденов, още някои, и стигнали до това решение. Преди мача ги попитах, те ми казаха: Щом сме те избрали, зад теб сме!”
Гунди някак бил уверен в успеха, разказва още Ларгов: „Молех се тогава в себе си на Господ да ни помогне. А Гунди го гледам лежи си и си почива най-спокойно. Вика ми: „Помни ми думата - ще ги бием. Сънувах сън, че съм на тренировка и много плаках. Значи много ще се радваме днес, ще ги бием тия!”.