Футболният съдия Атанас Узунов на 60 години: С пукнат череп  свирих на европейски финали!  

Макар да е един от най-изтъкнатите български футболни съдии, Атанас Узунов има нужда от малко по-специално представяне. Той е роден (на 10 ноември 1955-а) точно 35 години преди знаковата дата в българската история - 10 ноември 1989-а. През настоящата година някак неусетно закръгли 60. Може би в тези дати няма нищо специално, но в кариерата на Наско Узунов като футболен съдия има доста нетрадиционни неща. Най-напред, той беше единственият български съдия, поканен да свири на европейските футболни финали в Англия през 1996-а. Същата година ръководи полуфинала от турнира за Купата на УЕФА “Барселона” - “Байерн” 1:2. Свирил е и мачове от груповата фаза на Шампионската лига. 

Ръководил е общо 79 международни срещи. В българската “А” група дебютира през 1987-а. 
Седем пъти е свирил дербито “Левски” - ЦСКА. През 2002-ра е избран за председател на Съдийската комисия към БФС. След това работи като административен директор на националния отбор, в ръководството на “Вихрен” (Сандански), “Локомотив” (Пловдив) и т. н. Като го поздравява най-искрено по случай 60-ата годишнина, колегията на “Над 55” се надява да го види със съдийското трико на мача по повод 50-ата годишнина на Христо Стоичков през май.

- Наско, с толкова много футболисти си се разправял. Не ти ли се е искало да си на тяхно място?

- Искало ми се е! Как да не ми се е искало! Но на 23 години (като вратар) получих тежка контузия в главата. После се установи пукване на черепа. Мнозина побързаха да ме отпишат от футбола, но аз останах в него - но, за съжаление, не като футболист. Но и като съдия имах неприятности с този пукнат череп. С повод и без повод ми припомняха - изразяваха се съмнения в годността ми да реферирам. “Доброжелателите” се безпокояха, че може дори да умра на терена, но аз им отговорих, като свирих на европейски финали, Шампионска лига и близо 200 мача в нашата майсторска група.

- А защо се дистанцира така рязко от съдийството в България?

- Ще ти кажа: 

в България има твърде много завист 

Писна ми да ме обкръжават хора, които ги е яд, че не могат да постигнат това, което ти си постигнал. Футболът обаче е моят живот и аз си останах в него. След операцията на черепа ме пенсионираха, трудоустроиха и т. н., но с право на работа. Така и си останах във футбола.

- Би ли се върнал в ръководството на Съдийската комисия към БФС?

- Нямам готовност за такова нещо. Когато напуснах комисията, се чувствах напълно изчерпан и демотивиран. Сега поддържам повече връзки с колеги от чужбина, отколкото с функционери от нашата страна. Не, не бих се върнал в комисията, макар че сега там се работи много по-лесно.

- Кой е любимият ти мач, който си ръководил?

- Определено полуфиналът от турнира за Купата на УЕФА “Барселона” - “Байерн” (Мюнхен) 1:2 през 1966-а. Да излезеш пред 100 000 зрители, да чуеш как бушуват сто хиляди гърла! Не! Това е несравнимо! Свирил съм мачове на почти всички европейски грандове, но “Барса” си остава нещо несравнимо.

- Смяташ ли, че съдийството трябва да бъде професионално, реферите да бъдат професионалисти?

- То и сега си е професионално. В някои страни, като Япония например, това е официално прието. Сега обаче 

съдийските хонорари навсякъде са толкова високи, че няма нужда да работиш

И въпреки това повечето рефери продължават да работят или поне така се водят на книга. Виж, един съдия трябва да се готви като професионалист, да се равнява по най-добрите си колеги, да държи сметка за световните тенденции.

- Наско, някои обясняват успехите ти с това, че си кум на Стоичков?

- Това е нелепо. Когато аз реферирах, Ицо беше голобрад юноша. Та аз съм 11 години по-възрастен от него. Но ако сега ме покани на 50-годишния си юбилей, с радост бих се отзовал. И до ден днешен ми е приятно да реферирам. Съдийството не се забравя.

- А какво мислиш за въвеждането на реферите по аут линиите?

- Не съм във възторг. Когато се съберат много баби, нали знаеш какво бебе се ражда... Според мен футболът е създаден за трима съдии. Виж, електрониката, която показва дали топката е преминала голлинията, това мисля, че е нещо полезно.

- Според теб съдийството в световен мащаб става ли по-прецизно?

- Убеден съм, че винаги ще се говори за съдийски грешки. И такива не може да не се допускат. Но като световна тенденция съдийството става по-обективно, по-авторитетно. Добре е, че нашите млади съдии имат хъса да се сравняват с най-добрите. Но трябва повече да питат, да се усъвършенстват по-експедитивно, защото, докато мигнеш, и времето ти е минало.