Емо Спасов не щял да бие дузпата срещу „Днепър”

„След пропуснатата дузпа с „Уотфорд”, когато ме обвиниха в какво ли не, казах на Шпайдела вече да не ме брои. И цяла година не биех дузпи - нито за първенство, нито никъде. Срещу „Днепър” другите се скриха”. Цитатът е на една от легендите на „Левски” Емил Спасов.

Но за какво става дума – годината е 1984, а „сините” играят срещу съветския „Днепър” в 1/8-финал за КЕШ. Първият мач е в София, а домакините печелят с 3:1 с попадения на Емил Велев, Михаил Вълчев и Наско Сираков. Треньор на тима е Васил Методиев-Шпайдела, а точно този състав е сочен за един от най-силните в историята на клуба. Преди това момчетата на Шпайдела бият немския „Щутгарт” и очакванията са, че просто ще преминат през руснаците. Но сами и играчите не знаят през какво ще преминат. Първо са обещани по 400 лева премии за успеха срещу швабите, но парите не са дадени, футболистите взимат едва по 120 лв. и негодуват.

Реваншът е насрочен за 7 ноември - навръх честването на Великата октомврийска революция. Двубоят не се играе в Днепропетровск, а в съседния град Кривой рог. Защото по това време Днепропетровск се води „затворен град” за чужденци заради военната промишленост, която развива. Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов разпорежда „сините” да летят със самолета на МВР до Одеса. При кацането в черноморския град обаче левскарите са шашардисани. Българските пилоти отстъпват местата си на съветски - не се разрешават чужди погледи от пилотската кабина над съветска територия.

С приближаването на Кривой рог идва нова интересна команда, която българите трябва да изпълнят. Боби Михайлов, Руси Гочев и компания са задължени да спуснат капаците на илюминаторите, за да не виждат нищо извън самолета. Същото се случва и в автобуса, който чака „сините” на пистата - той е със спуснати щори отвсякъде. В хотела историята се повтаря, което не се харесва никак на футболистите от България. Забранено им е да напускат хотела и на метър, а и нямат никаква видимост от стаите. Всичко е строго секретно. „Чувствахме се като заложници. Беше много неприятно. Все пак се шегувахме, че тези мужици няма как да ни бият, и бяхме сигурни, че продължаваме напред”, спомня си Спасов.

Мачът обаче се обърква и до 24-тата минута авансът от София е стопен - 2:0 с попадения на Олег Таран и Виктор Кузнецов. При този резултат „Днепър” продължава напред. Шанс за българите се открива в 69-ата минута. Реферът от ГДР Зигфрид Киршен дава дузпа за гостите. Сред „сините” настава тупурдия. Години по-късно левскарите продължават да си прехвърлят отговорността за тази дузпа, която в крайна сметка е пропусната. Уж с изпълнението е трябвало да се нагърби Мишо Вълчев. Топката е взета от Емо Спасов, който решава, че съдията е отсъдил корнер. След това кълбото се озовава у Сираков. „Аз ще бия дузпата”, отсича Наско. „Бий силно в центъра на вратата. Ще вкараш”, подканя го Спасов. Намесва се Гиби Искренов, който казва, че треньорът Методиев е наредил да бие Спасов. Опитният футболист започва да жестикулира към скамейката. Суматохата е пълна.

В следващите дни се появява оправданието, че мачът се е играл навръх 7 ноември, най-големия празник в бившия СССР, и затова техният тим не е можел да загуби, а резултатът е бил уреден предварително.