Елисавета Косева: Футболистите на "Eтър" от 70-те бяха за чудо и приказ!

·        Тогавашните играчи бяха образовани, възпитани, трудолюбиви и всички имаха добри семейства
Ели Косева е дългогодишен детски педагог във Велико Търново. Грижила се е за децата на половината град. Била е съседка и приятелка на семействата на "виолетовите" през 70-те години, а е привърженик на ЦДНА още от времето, когато там играе обектът на моминските блянове д-р Стефан Божков.
Днес с г-жа Косева разтваряме албума на спомените. С лека тъга, защото неотдавна си отиде нашият познат Петър Шатров, едно от имената на добрия стар великотърновски отбор. На 13 юни 1971 г. Петър Шатров е старши треньорът на "Етър", който прави 1:1 срещу "Левски-Спартак" на стадион "Ивайло", а гола за "сините" отбелязва Георги Аспарухов.

Това е гол номер 150 за Гунди в първенството, ПОСЛЕДНИЯТ ГОЛ В ЖИВОТА НА ЛЕГЕНДАТА...
 
Около 70-те години "Етър" беше много силен, във великолепен състав и с гръмки победи.
 
Имаше и огромен брой запалянковци, не като сега "фенове"...
 
Пламтяхме да гледаме мачовете на живо, а като родолюбци започвахме от нашия стадион и "Етър". Аз и съпругът ми Косьо се нанесохме в ново жилище близо до стадион "Ивайло", около нас живееха почти всички футболисти: Стефан Грозданов, Сашо Паргов, старши треньорът Васил Методиев, Тасев, Патеров, Стефан Чакъров, Стоян Петров, вратарите Милев, Ноев и Петров, Георги Велинов, Стефан Величков, Гочето Василев, Сашо Върбанов.

Почти всички бяха от далече и аз набързо се сприятелих със съпругите им. Гостувахме си, помагахме за гледането на децата. От всички комшии аз станах най-запалената посетителка на мачовете на "Етър" - когато стадионът беше пълен, се катерехме по покривите да гледаме.
Бившият играч Тодор Маринов ме снабди с карта и вече гледах отблизо играта.

Благодарна съм за жеста, който ми направи: преди мач срещу "Левски-Спартак" ме постави току на пътечката, по която футболистите идеха към терена.

Когато ни наближи Георги Аспарухов, Тодор ме представи: това е учителката на моя син! Гунди се усмихна, подаде ми ръка и каза "Здравейте".

Аз казах: "Успех!" и усетих щастието на този момент звездата на "сините" и на България да спре до мен.
Етърци често пътуваха за мачове и по лагери. Тогава се събирахме по женски за весели компании и да наглеждаме децата. Синчето на Стефан Грозданов се гордееше с майсторството на баща си, заставаше пред лакирания гардероб, оглеждаше се в него и започваше да "коментира": Грозданов напада, ония се бранят, силен финт и край: гол, гол, гол!
Почти всички съпруги учеха в тукашния университет. Светла Чакърова и Ани Цекова бяха завършили и работеха, Паргова отглеждаше малко детенце. Жените бяха симпатични, красиви, не се възгордяваха и общуваха с местните.
Красотата им завърташе главите на търновчани, но футболните съпруги се държаха на положение.

Само моят мъж се сдоби със славата на Казанова, но това го измисли един наш приятел.
От ножарската фабрика на Косьо му дадоха четири билета за театър, но аз трябваше да замина в командировка и казах на Косьо да покани познато семейство и Лидия Грозданова. Тъй като Стефан е на лагер, детето при бабата в София, нека Лидия има малко културно развлечение. И сядат в театралния салон Косьо, от едната му страна чернокосата красавица Лидия, от другата русокосата приятелка, също хубавица, и мъжът й. И като ги зяпват, клюкарите великотърновци решават, че Косьо е докарал на театър съпругата на Стефан Грозданов и още една жена на футболист.

Приятелят зевзек пуска лека мълва, че Косьо едва ли не има ключ за апартаментите на футболистите!

Ама това е само в най-тесен кръг, хей така, лаф да става...
Сигурно за да си "върне" майтапа, съпругът Косьо прави друг ход. Един ден стои на терасата, отвън бавно се разхожда треньорът Васил Методиев. Косьо подвиква на Елисавета: хайде излез бе, излез, да те види тоя, че да си върви...
А Васил Методиев ми трябваше веднъж по квартална отечественофронтовска линия, аз бях председател. Ходя у тях, няма го. Най-после го случвам и още на вратата казвам: ех, намерих ви, другарю Методиев, колко пъти ви търсих! А той ме гледа стеснително: ама мене ли, ама защо?
 
И сега ми е смешно - единият ревнува, другият се страхува...
 
Грозданов беше много фин, с висока култура и добра душа. В детската градина едно дете удари момчето на Лидия и Стефан и бащата на побойника поощри постъпката: добре, Бисере, добре се отбрани от Божко! Лидия прие тези думи с огорчение. След два дни футболистът идва на стадиона, вижда оня и го поздравява. Аз попитах защо го поздравява след неприятната случка, а Стефан се засмя: Е, аз да не съм на акъла му...
Лидия също бе много изискана. И отлична шивачка, сама си правеше тоалетите. Имаше око и намираше полезни неща на ниски цени, дори веднъж бе намерила в магазинче златни обеци на смешна цена, купи за себе си и за мен.
Футболистите на "Етър" също се обличаха с вкус, не се влачеха по анцузи, ходеха с панталони и спортни ризи.

Но с външния си вид се открояваше Стефан Чакъров, просто блестеше с облеклото, имаше и стойка на атлет. Не парадираха с коли, караха жигулита и лади, Георги Велинов имаше шкода. Само Стефан Грозданов притежаваше западна марка: май беше „Форд Таунус”, подарък от тъста.
 
Почти всички бяха задочници в университета Из града се говореше, че им носят книжките за вписване на оценките, но не беше така.

Може да е имало някои компромиси, но си ходеха на изпити. Най-добрият беше Георги Велинов.

Веднъж след изпита професорът казва на Грозданов: браво, представи се почти като Велинов.

О, отговаря Стефан Грозданов, сравнявате ме с Велинов и това ме смущава, никой не може да бъде толкова сериозен и успешен като Георги...
Нямаше тогава завист между етърци, винаги се зачитаха и си помагаха. Бяха образец на спортсмени. И слушаха треньора. Първо беше Йордан Томов, смени го Петър Шатров. Тоя Томов беше строг до безпаметност, гледала съм на тренировки как ги шамаросва, ръсеше пиперливи ругатни, но никой не смееше да протестира. Ако не ми вярвате, питайте Стефан Грозданов, Стефчо Чакъров, Стоян Петров как ги тренираше Дочо Томов, те ще ви разправят... Никой не казваше и "гък", тогава бяха най-красивите момчета и най-силният футбол. И приятели. Играят мач в Румъния. Футболистът Радев поназнайва румънски, превежда.

Връчват му пачка с пари и треньорът Томов казва: в никакъв случай не можем да ги вкараме през границата!

Радев ги разделя с другарите си, купуват шаренийки, комбинезончета и гащички с дантели и така не идват с празни ръце при съпругите.
В детската градина беше момчето на Грозданови, после в детските ясли гледахме децата на Лъхчиев и на Гочо Василев. Веднъж Гочето стана герой на смешна случка. Бяха въвели теста на Купър за физическа издръжливост. Футболисти и съдии бягаха като гламави, който не успяваше, оставаше извън терена, докато не издържи поправителен. От "Етър" най-стриктен беше Тасев. Вечер крушката в апартамента му гаснеше около осем, сутрин ставаше и бягаше сам, беше режимлия. Някои в отбора смятат, че тестовете ги преуморяват и решават да бягат в група, без някой да изостава, един вид това са им възможностите. След старта обаче Георги Василев откъсва напред - дали чул-недоразбрал, или да покаже колко е натрениран. После здраво го "порендосвали"...
От отбора за чудо и приказ
 
след години излязоха национални футболни знаменитости като треньори, съдии, администратори
 
А Лидия Грозданова от салона на театъра във Велико Търново стигна до Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. Разказваше ми колко упорит бил естрадният певец Емил Димитров, по цял ден висял пред вратата, за да му дадат необходимите документи да пее във Франция...

Записа Борислав КОСТОВ