Две емблематични победи се помнят до днес

Има дати в историята на българския футбол, които не могат да се отминат. Такава е 17 ноември - и по-точно 17 ноември 1968-а и 17 ноември 1993 година. Първата хвърли във възторг поне половин България, втората докара до екстаз цялата ни Родина. И така, преди 47 години “Левски” разгроми вечния си съперник ЦСКА със 7:2, а преди 22 години представителният ни тим обезкръви Франция насред Париж с 2:1. 

И двете годишнини са знаменити. Вашият “Над 55” ви предлага да си ги припомним без излишен патос, но и с гордост, че и ние сме дали футбол на света.

Хладният 17 ноември 1968-а носи щастливи спомени на всеки левскар. Точно от тази дата днес се навършват 47 години, от емблематичната победа на “Левски” над вечния опонент ЦСКА със 7:2. Тимът от “Герена“ излиза като аутсайдер на терена на Националния стадион “Васил Левски“ пред 55 хиляди зрители, но бързо се превръща в диригент на събитията. ЦСКА повежда още във 2-рата минута след гол на Петър Жеков и в този момент нищо не предвещава онова, което предстои. 

Истинска “синя“ вихрушка се развихря 

в минутите след попадението на “червените”, а радостта на момчетата на Стоян Орманджиев не продължава дълго. В 7-ата минута “синята“ легенда Георги Аспарухов-Гунди предлага едно от марковите си изпълнения, като реализира за 1:1. В 23-тата минута Александър Костов дава аванс на левскарите, като покачва на 1:2, а минута по-късно “Левски” вече води с 1:3 след точен удар на Янко Кирилов. В последната минута на първите 45 момчетата на Кръстьо Чакъров нанасят и четвърти удар по вече обезверения си съперник - 1:4 и голмайстор Борислав Богданов.

С подновяването на играта, окрилени от забележителния обрат, “сините” набези към вратата на ЦСКА продължават, а в 56-ата минута Янко Кирилов прави 1:5. Това обаче като че ли не стига на левскарите, а и Аспарухов не е казал тежката си дума. Именно Гунди покачва на 1:6 в 59-ата минута и отново той вкарва заветния седми гол. Идолът на синята публика реализира от бялата точка в 78-ата минута. В оставащите минути мачът се доиграва, но ЦСКА показва, че има сили поне за още едно попадение. То обаче закъснява - идва едва в 89-ата минута, а негов автор е Цветан Атанасов. Две неща - освен невероятната победа - са емблематични за този мач. Това са високата резултатност и 55-те хиляди по трибуните. Сега такива неща няма!

На 17 ноември 1993 г. България играе с Франция на легендарния стадион “Парк де Пренс”. Два кръга преди края шансовете на България да се класира за Световното следващата година са минимални, но Израел изненадва Франция и успява да ги победи, така преди финалния сблъсък България е на 3-то място с 12 точки, а Франция на второ с 13. На Франция им трябва победа или равенство за класиране, докато 

България се класира само при победа над Франция

В 32-рата минута Ерик Кантона отбелязва неспасяем гол във вратата на Борислав Михайлов. Малко след това в 37-ата минута Емил Костадинов вкарва изравнителен гол с глава след центриране на Красимир Балъков от корнер. Равенството се запазва и след почивката, когато българите се опитват да вкарат втори гол. Въпреки това френските футболисти успешно противодействат и не позволяват особени опасности пред тяхната врата. В края на полувремето Франция прави опасна атака към вратата на Борислав Михайлов, българските защитници обаче успяват да я неутрализират и поемат топката. Десет секунди преди края на редовното време Емил Кременлиев подава топката към върналия се назад Любослав Пенев, който 4 секунди преди края на редовното време с прехвърлящо центриране успява да изведе Емил Костадинов в стрелкова позиция.

Костадинов вкарва победния гол 1 секунда преди края на редовното време

Коментаторите на “Канал 1” Николай Колев - Мичмана и Петър Василев крещят от радост заедно с целия български народ. В историята остава репликата на Мичмана “Господ е българин!”, с което той се опитва да опише невероятния обрат в мача. 50 000 французи на стадиона не могат да повярват, че техният национален отбор няма да се класира за Световното, а там ще играе България. Минута след изтичане на редовното време съдията свири край на мача, с което България се класира за финалите на Световното първенство в Щатите. 

Цяла нощ хората в България празнуват в истински екстаз. Написана е една от най-светлите страници в историята на българския футбол, който прави първата крачка към бронзовите медали на Мондиал-94 в САЩ. Сложени са основите на едно ново начало.