Днес е в катедра, в която се развиват ледените дисциплини, като фигурно пързаляне, шорттрек, хокей на лед, кърлинг и спортни шейни. Срещам го сред съорганизаторите на празник с представяне на ледените ни спортове в “Арена Армеец” в столицата, в рамките на мероприятията за София - европейска столица на спорта през 2018 г.
- Доц. Захариев, каква е идеята и поводът да се организира този празник на леда тук?
- Преди всичко това е празник на ледените спортове, в който ще демонстрираме пет вида ледени спортове. Първият е кърлинг, спортни шейни, шорттрек, фигурно пързаляне, хокей на лед. Искаме да представим спортната игра като забавление за деца и юноши. Организацията на празника е на Столична община съвместно с НСА.
- Ние имаме ли традиции в ледените спортове и от кога започват те?
- България има традиции. През 1960 г. е построена в София ледена пързалка, където се практикува за първи път кънки спортът. И от тогава до сега не спира участието на България на официални първенства. Първо през 1979 г. в Загреб участваме при жените индивидуално с Маргарита Димитрова. На следващата година с Бойко Алексиев участваме на европейско и световно първенство, а на световно с Петя Гавазова в Токио през 1982 г. За първи път България е на олимпийски игри в Сараево 1984 г. с танцовата двойка Христина Боянова и Явор Иванов. И от тогава винаги до сега България участва в почти всички категории жени, мъже, танцови двойки, дори и със спортни двойки.
- В момента на какво ниво сме?
- След като завоювахме две световни титли, настъпи криза в нашия спорт. И то защото зимните пързалки не работят целогодишно. За да можем да се състезаваме със световен и европейски елит, би трябвало тренировъчният процес да се води целогодишно. А ние в рамките на 6 месеца имаме лед, 6 месеца нямаме. Това е първото. Второто - самата пързалка е доста скъпо съоръжение. Ползването на такъв лед струва 200 лв. за около час.
Младите ни надежди в хокея на лед.
И ако днес националният отбор на България не тренира два часа на ден, ние не можем да се състезаваме и да бъдем конкурентни. Така че в това отношение има какво да се направи. Именно с този празник искаме да покажем на софиянци, че България е имала, има и ще има такива традиции в този спорт. Където е текло, пак ще тече. Но за да стане този спорт по-масов, би трябвало да помисли Столична община какво да направи. Препоръчвам във всеки квартал да бъде направена такава пързалка, за да могат нашите деца и внуци да тренират по-масово. Държавата, а и Столична община да се замислят за бъдещето на България, за здравето, преди всичко за масовия спорт на подрастващите. Оттам ние, специалистите, да търсим изход и да се състезаваме със световния и европейския елит.
- А имаме ли достатъчно и добре подготвени специалисти?
- В Националната спортна академия подготвяме много добри млади специалисти. Нашата гордост е, че имаме над 70 треньори на 4 континента,
наши кадри са старши треньори на национални отбори в Германия, мъже и жени. Мирослав Георгиев е треньор в шорттрека. Във фигурното пързаляне имаме също национални треньори, като Павел Димитров, в Америка, имаме в Канада, Испания, Франция, Англия, в Люксембург, Италия, Германия. Дори в Чехия, където е създадена една от традициите на ледените спортове. Имаме добра школа, която се тачи там, където има условия. Но ние сме оптимисти, започнали сме да вършим тази работа, искаме да създадем такава атмосфера, че нашето поколение да бъде удовлетворено. Да знаем, че ще намери правилния път за реализация. Спортът е единственото социално явление, в което можем да обърнем към добро възпитанието на нашите деца, спортът възпитава в трудолюбие, в дисциплина и други ценни качества.
- Днес имаме ли спортни надежди, които да прославят българските ледени спортове?
- Една от тях е Александра Фегин, която тренира от тригодишна, сега е на 14. Вече има над 52 победи. Имаме още десетина деца, които са усвоили най-сложните технически елементи, тройни и четворни скокове дори. Пак да кажа, че там, където е текло, пак ще тече.
- В двойките как сме?
- Имаме спортни надежди. Имаме три двойки, за първи път те се представиха на световно първенство. Но преди всичко трябва да се върна към необходимостта от по-добри условия, за да спортуват и тренират повече децата и юношите.
- Колко спортисти специалисти имаме днес и работят у нас във фигурното пързаляне?
- Тук, в България, работят около 30 човека в 12 клуба. Направихме и във Варна една пързалка, макар и малка, друга има в Ботевград, която е с малко поле за работа с деца.
- Къде виждате перспективата?
- Нашата добра идея бе да се направят мобилни пързалки, в които да се създаде интерес към фигурното у най-малките. Ние показахме, че имаме тези съоръжения в София, но искаме те да отидат и в провинцията. В Националната спортна академия, катедра “Технически и ледени спортове”, имаме идеен проект за построяване на спортно съоръжение ледена пързалка с басейн. Това е много интересен проект. С новите технологии на хладилните машини се топли вода, която се вкарва в басейна. Това се използва вече в Русия и Германия. Захранват се със специални панели, които произвеждат ток за топла вода, създават условия да са по-евтини и по енергоспестяващи дейности. В това отношение можем да създадем една такава обстановка. Аз съм автор на този “Идеен проект в НСА”, всеки може да се запознае с него в интернет. Направихме го заедно със студенти, с архитекти и инженери. Аз съм ръководител на този проект.
Лия ЛЕКОВА
Все още няма коментари