Учих в СУ с децата на БКП величия, миех вагони, за да се издържам  

През 1982 г. кандидатствах в Софийския университет с история и български. Изкарах 4.00 на българския и 4.50 на историята и това стигна за „Философия“ – първо желание. Класирах се четвърти за 5 места. По онова време да учиш в университет не беше лесна работа. Преди моето кандидатстване за тези дисциплини се искаше и бележка от властта, че си благонадежден и че предците ти не са „засегнати от мероприятията на народната власт“. А ние бяхме засегнати. Но все едно, извадих късмет.
Издържах си изпитите, отслужих си 2 години в казармата – абсолютно загубено време, но все пак изкарах такъв войниклък, че можах да прочета почти целия Маркс и през септември 1984 г. – здравей, София, здравей, живот. Уволних се и тъкмо да тръгна да се уча, телеграма: Явете се незабавно в поделението. Явих се – и още един месец казарма. Общо 25 месеца. Никой не ни даде обяснения. Напрегната международна обстановка.

Когато отидох в София, учебната година беше вече почнала. Аз съм момче от село, гледах по табелите коя лекция в коя аудитория е, търсех къде да живея и пр. Установих поне три категории състуденти. Първата – номенклатурна. Имахме колеги, директно записани, без изпити – деца на полковници от ДС, на ченгета на задгранична работа, прехвърлили се от Виенския университет примерно, на секретари на ЦК на БКП.

Имахме и работническо-селска квота – комсомолски и партийни секретари на заводи, влезли през т. нар. Рабфак, също без изпити. Комсомолски секретар на циментов завод, комсомолски секретар на завод за кондензатори, народна представителка от Бургас (на 21 години)... Повечето бяха свестни хора. Имаше и чужденци – гъркиня, дъщеря на комунистически функционер, син на министър на Етиопия, син на министър и участник в гражданската война в Ангола. Общо – 28 човека.

Няма да си кривя душата. Този факултет – Философският – готвеше кадри за апарата на БКП. Ако не се беше срутил социализмът, може би щях да издрапам до първи секретар на БКП в Самоков въпреки кулашкия си произход.

Но за началото на ученето. Децата на номенклатурата нямаха битови проблеми. Имаха си къщи в София, пари – колкото е необходимо, предимства откъм литература и знаеха повече езици от нас, обикновените, понеже някои бяха раждани на Запад и бяха учили там. На рабфакаджиите и на чужденците им беше все тая. Парите са осигурени, трябваше да избутат до дипломата. Някои не избутаха.

Работех почти през цялото време, докато учех. Основно миех вагони в депо „Надежда“. И други студенти работеха, пишеха статии във вестниците.
На мен за един измит вагон ми плащаха 5,40. На тях за статия във „Вечерни новини“ – 11,80.
 
Г. Даскалов