На никоя партия не ѝ стиска да върне казармата

По думите на бивш военен министър България трябвало да инвестира в технологии, разработки и изследвания, да купува въоръжения. Както се казва, голи и гладни, ама запасали пищови. Така изглежда нашата военноотбранителна доктрина.

Армията ни е в недокомплект – странна дума, пръкнала се в речника ни под влияние на военната терминология отскоро. Означава, че въпреки многократното ѝ реформиране и свеждане до почти символична бройка, дори и тя не е запълнена. Липсват желаещи, които да служат, пък макар и като професионални войници. На територията на страната ни има десетки бивши военни поделения, които са запуснати, буренясали, порутени, ненужни. Периодично се възражда идеята да се въведе задължителна военна служба, ама на никоя партия не ѝ стиска да го направи, защото ще спечели народния гняв и презрение. А ако някоя все пак се престраши, със сигурност младежите, подлежащи на такава служба, мигновено ще се наредят на летищните терминали с еднопосочен билет без мисъл за връщане.

А като става дума за купуване на въоръжения, да не забравяме, че от кой знае колко години на янките сме им превели една сума за самолети от по-стария модел, ама самолетите още не са долетели в пълната си бройка. Дойде един, посрещнаха го, снимаха се с него, после го счупиха, поправяха го. Вторият бил тръгнал, пристигна ли, или го приземиха на някоя натовска база, за да го опазят от българския технически гений и братските руски разведчици, май не стана много ясно. А за останалите пък е още по-неясно какво става, кога ще дойдат.

В същото време цените по пазарите в края на лятото са потресаващи. В най-плодородните месеци август и септември плодовете и зеленчуците са на цени като за скъпоценни стоки. Жалко, че не продават домати, праскови, чушки на парче, та да може пенсионерите да си спомнят вкуса им, не да си купят и да се нахранят. Май вече всички магазини станаха като показни през времето на социализма. Лошото е, че джобовете много изтъняха. И в този смисъл да се превъоръжаваме, да купуваме военни технологии звучи просто смешно. Обидно смешно. Вече не живеем във времето на Странджата и Македонски с техния чист и неподправен патриотизъм. А и съдбата на Македонски, доживял свободата, е тъжна, незавидна. Затова и добре платеният патриотизъм на някои съвременни политици предизвиква по-скоро тъжен присмех, отколкото съпричастност към техните тези.
 
Ивайло Денев, Стара Загора