В XXI век жена живее без ток и вода

Приятелка с голямо сърце и разкошна душа тези дни ме потресе с разказа си за млада жена около 40-те, живееща в голямо плевенско село. Останала сам-сама на този свят. Майка, баща, брат починали, а тя се оставила на течението да я мъкне с мръсните си води. Включвали я в програми да мете улиците и да има някой лев. Но през 2020 г. изтекъл срокът на личната ѝ карта, а тя нямала пари да я поднови и остава без пукната пара.

„Когато я видях, сърцето ми се обърна – започна разказа си приятелката ми. – Не се беше постригвала, не се беше къпала. Няма ток, няма вода. Кметът издействал да свети в дома ѝ само една крушка. Гледах я и не можех да повярвам – така скотски да живее един млад човек в XXI век? Няма ток, няма дърва. Липсата на лична карта не позволява да кандидатства за социална помощ. Една печка (дадена от някой), а дръвца (клони) мъкне от близката до дома ѝ горичка. Отидох до магазина, купих шампоан, сапун. Върнах се при нея, подстригах я, изкъпах я, дадох ѝ чисти нови дрехи. Ще я заведа да я снимат. Говорих с кмета да съдейства за по-бързо издаване на лична карта, за да ѝ се помогне. Та нали идва зима? Кметът сподели, че е пращал хора да ѝ помогнат, но тя ги гонила. Сподели с болка, че ходели да ѝ се подиграват и да я обиждат“.

Не се изненадах, защото болшинството от „имащите“ днес са твърде безчувствени и високомерни. За разлика от тях тази млада жена е запазила най-важното – достойнството си, т. е. онова, което мнозина отдавна са загубили. Без доходи, без вода, без ток, как е оцелявала? Състрадателни съседи я молели да им помага в дома, в градината и ѝ подавали храна и някой лев. Приятелката ми е за броени дни в България да се види и порадва на близките си и отново излита. Сигурна съм, че докато е в селото, ще се грижи и ще направи всичко, което е по силите и възможностите ѝ за момичето. След това ще разчита на доброто сърце, желанието и човещината на кмета. Дай Боже, колкото се може по-скоро да ѝ издадат лична карта, да я включат в програма, да ѝ се подсигури топъл обяд, топлина и светлина в дома и в душата ѝ!

Да, броените дни минават бързо. Да се види, порадва и помогне на скъпата си майчица, да уважи най-близките си. Това са те – достойните, изстрадали хора с големи сърца. Безброй пъти съм била свидетел на нейната човечност, съпричастност и готовност винаги да помогне с цялото си сърце и с каквото може. Такива хора са полезни за околните, за нуждаещите се и заслужават само обич и уважение! А мен ме боли от факта, че такива като тази жена са безброй, оставени на произвола на жестоката съдба. Какво сърце трябва да имаш, за да позволиш да се случва всичко това, да богатееш и живеш в охолство и разкош?
 
Валерия Стефанова, Лондон