Teлякът – най-отговорната длъжност в градската баня

Предлагаме ви откъс от любопитен репортаж за градските бани, публикуван в сп. „София“ през 1986 г.
 
Овча купел и Княжево са близо до Павлово, а съвсем малко по-надалеч от махалата ни бе и Горна баня, тъй че първите ми спомени за къпане са свързани тъкмо с тия места. Обикновено в неделя сутрин отивахме там, дядо или баща ми купуваха билетчета, чинно сядахме на дългите пейки и зачаквахме. От банята излизаха вече изкъпалите се, баняджията викваше по фелдфебелски следващите номера и нейде подир час идваше и нашият ред.

Вътре имаше малък „по-горещ“ и голям „по-хладен“ басейн, тасове за обливане, мустакати мъже, които влизаха от време на време и потропваха с налъм или с металната си дръжка за отключване на кабините, за да сплашат гмуркащите се или плуващи малчугани, защото плуването в басейна беше забранено. Запомнил съм и хората, нахлузили на китката на ръката си ластик с метално кръгче с номера, които чакаха ред за човека, препасан с чаршаф, около когото непрестанно бе шумно и оживено. Телякът – основната фигура в обществените бани.

Йордан Йорданов бе теляк от четвърт век в банята „Разсадника“. На шестдесет и две години, софиянец, преди да се захване с тоя занаят, бил кантарджия към склада на „Топливо“ при някогашната гара „Сердика“. Работил пет години най-напред в баня „Три кладенци“ и там всъщност научил всичко най-важно в бранша.
Сам всеки се къпе както му е угодно, но класическата теляшка последователност за действие е следната: почва се от гърба, сетне иде ред на ръцете, на краката – най-накрая. Изтриването става с кесе (или спарка) от литак. Което ще рече – от чиста вълна. След изтриването е сапунисването. Със сапун на клиента. И цялата процедура трае четвърт час. В разтвор от калиев перманганат кесето се дезинфекцира след всеки клиент.
Заради курортите лятото е „мъртъв“ за занаята сезон, а иначе през седмицата по-оживено в петък, събота и неделя. Клиентите са и млади, и деца, не само възрастни; и хрисими, и кавгаджии, и темерути. Останат ли веднъж доволни, започват да идват всяка седмица.

Твърда щатна заплата за теляка няма. Системата е – на парче. Билетът за теляк струва двадесет и четири стотинки, от тях за него са двадесет, остатъкът – за предприятието. Тъй че от пет души: лев. И каквото падне от бакшиша.

Баняджията втори път поглежда към нас – явно насъбрали са се клиенти, и бай Йордан става. Пътьом съблича лилавата хавлия от гърба си, мярвам за последен път синята татуировка на гърдите му, махва ми с ръка и влиза в банята.