Шиехме си нова рокля по журнал на „Бурда“ за всеки празник  

Първото нещо, което прочетох тази сутрин, беше: Спрете да лъжете хората, при социализма беше мизерия. Да, беше мизерия, наистина нямаше голямо разнообразие от стоки, както сега. Аз например трудно си намирах обувки от моя малък номер, но си мисля, че за 20-30 години трудно се пренастройва производството, което преди масово е произвеждало галоши за баба ми, а дядо ми сам си е правил свинските цървули, на производство на луксозни обувки с високи токчета, които ние вече носехме. Но ми се иска да попитам моите връстнички спомнят ли си празник, за който да не са си ушили нова рокля по журнал на „Бурда“ и да не са побързали на манифестация да се изфукат с нея. Сега следваме съветите на психолозите да обичаме себе си, което тъй и не разбрах какво точно значи. Но пък все по-малко се събираме и си ходим на гости, все повече отчуждавайки се, затворени в собствените си кутийки.

Та да продължа нататък – някой помни ли празник, на който на трапезата му да е нямало пържола от прясно вкусно месо? А какво е днешното месо – пълно с най-различни химикали, с които са форсирали растежа на животните.

А сиренето, помните ли – особено овчето? От 30 години не съм яла истинско сирене. Вчера отидох в магазина да си купя – свършило. Предлагат ми едно в луксозна опаковка 300 грама за 8,50 лв. Сирене с цената на златото. А за 2,60 лв. тогава не можехме да се наядем на сирене. А хлябът – помните ли? Дали има човек, който, купил си от фурната хляб, е устоявал на изкушението да не си отчупи от хрупкавата коричка. А сегашният хляб? Белият толкова се троши, че половината остава на трохи по масата. Типовият на следващия ден лепне и става отвратителен.

Да казвам ли за доматите. Отивам на пазара и питам откъде са доматите, продавачът ми отговаря – от Европейския съюз, госпожо, всичко идва от Европейсия съюз. Накрая на пазара бабите със селските домати, чакат клиентите си, защото европейските са с няколко стотинки по-евтини и народът граби от тях. Така свикнахме – юруш в хипермаркетите за промоции, без да мислим, че ни пробутват боклуци.

Боже, как плачехме за банани. Е, банани има, но скоро прочетох, че в Добруджа се изкореняват кайсиеви и черешови дървета. Винаги съм се чудила как може някой повече да харесва вкуса на банана пред вкуса на пъпеша. А си спомням в детството ми дядо, като сложеше пъпешите в слама, издържаха и до Нова година. И ябълките, и гроздето. Къде са сега тези вкусни плодове?

 А шпековия салам помните ли?! Как ухаеше само. Вероятно сега може да се намери такъв салам, но той сигурно ще струва половината ми пенсия. Да, сега всичко има, но дали ни е по джоба.

И още нещо, което страшно ме вбесява. Повече от 30 години след Тодор Живков продължаваме с озлобление да си спомняме нелепостите, които е казвал, а днес на всяка цена трябва да оправдаваме нелепостите и неграмотността на днешните управляващи и щедро да им даваме шанс да вихрят некадърността си. Е, на това му се казва демокрация!
 
Блага Кирилова