Ще махат ли Альоша в Пловдив и кой е прототипът му?

След демонтирането на фигурите на Паметника на Съветската армия в София, което взриви обществеността, същата участ може да сполети паметника на Альоша в Пловдив. Общинските съветници Владимир Славенски и Йоно Чепилски – част от групата на ПП-ДБ, внесоха миналата седмица предложение до Общинския съвет в Пловдив паметникът на Альоша да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство в София до края на 2024 г. В позицията на ДСБ-Пловдив се казва, че мястото на Альоша трябва да бъде преосмислено.

Паметникът е официално открит на 5 ноември 1957 г. Издигнат е на второто по височина тепе на Пловдив – „Бунарджика“, и е в близост до монумента на Александър II и на руските войски, освободили Пловдив от османско владичество. Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет „Шпагин“ (ППШ-41) с цевта надолу. Обърнат е на изток към Русия. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи „Слава на непобедимата Съветска армия освободителка“. До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки.

Височината на паметника на съветския воин, наричан от пловдивчани Альоша, е около 15 метра, а на самата фигура, изработена от гранит – 10,5 м. Негови автори са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков.
За прототип на Альоша е послужил Алексей Иванович Скурлатов – жител на селцето Налобиха в Косихинския район на Алтай, свързочник по време на Втората световна война. Участва в най-голямата танкова битка край Курск, служи в 217-а танкова бригада и 234-ти артилерийски корпус. Той е носител на бойните ордени „Червена звезда“, „За храброст“ и „За победата над Германия“. През 1944 г., докато Скурлатов работи по възстановяване на телефонната линия София – Пловдив, е направена снимка, използвана по-късно за изработка на фигурата на войника. Външността му олицетворява руския воин – висок, рус, със сини очи. Тя впечатлява български скулптор, който рисува няколко скици.

По-късно Скурлатов работи като бригадир на машинно-тракторна станция, комбайнер, шлосер, инженер. След като се пенсионира, продължава да работи като механик в местен ремонтен завод. Той не подозира за своя гранитен двойник в България до 1981 г., когато е оповестено истинското име на войника, от чийто лик скулпторите са почерпили вдъхновение. Алексей получава покана да посети Пловдив и вижда „Альоша“ за пръв път. На прием в българското консулство е удостоен с отличието „Розетата от Плиска“. Алексей Скурлатов почина през 2013-а на 92 години.

Пловдивският „Альоша“ е изключително известен в страните от бившия Съветски съюз, където е популярна песента за него от Ян Френкел. Нежната мелодия съдържа силен емоционален заряд, а тъжният текст разказва за войник от камък, стоящ на хълма в порои и сняг, пазещ спомена за всички безименни руски герои, загинали в Европа. Паметникът в Пловдив е толкова известен, че през 70-те години гражданите на полярния град Мурманск кръщават „Альоша“ и тамошния монумент, издигнат в чест на съветския войник.