Самоделките „Димитровец“ – началото на родното машиностроене  

На 1 май 1949 г. работниците от „Завод 12“ в София дават обещание пред тогавашния български държавен ръководител Георги Димитров в чест на петата годишнина от Девети септември да построят „със собствени сили и в извънработно време“ първия български камион. По това време Димитров трябва вече да е бил на лечение в СССР, но това не е било пречка за даване на обещанието: „пред“ не следва да се разбира буквално. На 5 септември същата година вестник „Труд“ публикува възторжен репортаж, озаглавен „Първият „Димитровец“, и описва мигове от прохождането на първия български камион по софийските улици.

„Димитровец“ – пише профсъюзният вестник – се роди без необходимите инструменти и пособия. Хората, които го изработиха, бяха без нужната подготовка. Построиха го със „зъби и нокти“… Сърцето на „Димитровец“ затуптя и тритонният камион полетя по шосето за Княжево… Това бе победа, още една победа на работническата класа на нашия трудолюбив и свободен народ. „Димитровец“ е първият ни автомобил“.

След много години, през 80-те, специалисти от Комбината за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен изразяват своето учудване. „Не бяхме чували за „Димитровец“ – казва един от тях. – Мислехме, че нашето самоходно шаси от 1960 г. е началото на българското автомобилостроене.“ Друг добавя: „Казват, че всичко направили сами? И мотора ли? Хм… Такова нещо днес едва ли може да стане“.

Направен с използване на струг, шепинг, бормашина, оксижен и чук, първият български камион „Димитровец“ е факт. Твърди се, че близо 20 години той се е движил из страната, но накрая не е запазен като научно-технически експонат, а е продаден на „Вторични суровини“.

Мястото, където е бил изработен „Димитровец“, е създадената през 1918 г. в София Армейска инженерна работилница за организиран ремонт и поддържане на военни автомобили. През 1937 г. работилницата се преименува на „Военно-инженерна свързочна фабрика“, а от 1945 г. става “Завод 12“. Създаването на първия български камион се извършва под ръководството на Кирил Зафиров, зам.-началник на цех, изявен рационализатор, който през 1950 г. става и лауреат на Димитровска награда за изобретения и рационализации. Като майстор стругар той изработил коляновия и разпределителния вал на камиона. „С големи усилия, с непосилен труд – казва Зафиров – изработихме тоя пръв български камион, който в чест на вожда и учителя на класата нарекохме „Димитровец“.

Същият К. Зафиров е запазил и спомени от Пловдивския панаир: „Наблюдавах с какво вълнение посетителите оглеждаха нашата рожба. Искаха непрекъснато да паля двигателя, за да се убедят, че може да работи, радваха се, галеха го като домашно добиче. Всеки си тръгваше с мисълта, че и България може да изработва това, което другите напреднали страни произвеждат от години“.

Рожба на неволята е и първият български локомотив, появил се през 1948 г. Той е произведен в Локомотивно-вагонния завод „Георги Димитров“ в София. След войната, в 1946 г. България е затруднена в доставката на нови локомотиви. В резултат през 1947 г. се стига до решението за производство на парни локомотиви у нас. По този повод съществуващата държавна работилница за ремонт на парни локомотиви и жп вагони прераства в завод, на който се дава името на тогавашния ръководител на държавата. „Първият“ всъщност е малък, маневрен локомотив от серията 48. На жп работниците той е познат като 48.04. Под номера пък била поставена голяма петолъчка с бюст на Георги Димитров. В началото на 1950 г. първият български локомотив заема място върху една от пощенските марки от поредица, пропагандираща успехите на социалистическото народно стопанство.