По време на соца за хубавите ресторанти трябваха връзки

По времето на социализма нямаше, хората бяха други, добронамерени, услужливи, не се заключваха или ако, то всички знаеха, че ключовете са под чергата. Рейсовете бяха препълнени от ученици втора смяна с различни униформи, от работници, чиновници, морски офицери, милиционери, лекари, учители, инженери и пенсионери. Разговорите се въртяха или около това, къде има хляб, месо, или портокали, кой какъв филм е гледал в кино „Благоев“ и „Република“, какво са ни дали за домашно, кой по какво са го изпитали или на кого ще ходим на рожден ден. Тихо си шепнехме по някой политически виц и негодувахме против строя.

Публично никой не смееше да се целува и прегръща. Младите правехме място на възрастните в автобусите и не се обръщахме на „ти“ към тях, а да не говорим за учители, или треньори. Респектът беше важен.

Вятърът брулеше често в студените зимни нощи и ушанките, абите, балтоните, ботите и ватираните шушлякови якета затопляха варненци и никой не зъзнеше. Звездата на Морското училище, фарът на Галата и на Вълнолома, светлините на търговските кораби, танкери и сивите военни фрегати, изгладените като на китайци, изпънати, изрядни униформи на морски офицери, моряци и студенти от престижното Морско училище сияеха.

Механите гъмжаха от шум, излизащите от опера, театър, или балет бяха винаги с костюми, а жените с копринени блузи, тъмни поли с високи ботуши, начервисани, ухаещи най-вече на руски или български парфюм. Някои се прибираха у тях си, а други сядаха в култовите ресторанти „Севастопол“, „Варна“, „България“, „Казиното“, „Хоризонт“, „Орбита“, „Черно море“ с панорамата или в механа „Евксиноград“. Най-фините ходеха в клуба на архитектите или в този на художниците. И за двата трябваше да имаш връзки, а връзките в онези години означаваха повече от пари. С връзки можеше да получиш това, което не можеше да имаш с пари.
 
Краси Енчев, Варна