Пионерите и комсомолците, които трябваше да строят комунизма

„Бъди готов!“. „ Винаги готов!“. С тези думи всички третокласници влизаха в редиците на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“. Приемането ставаше на 23 септември – датата, на която през 1923 г. избухва Септемврийското въстание. Сакралните думи бяха придружени с изпъната пред челото дясна ръка, свита в лакътя под прав ъгъл. Изправените и допрени един до друг пет пръста символизираха дружбата между петте континента. С този жест, който много прилича на козируването при военните, пионерите отдаваха поздрав и при изпълнение на химна на Народна република България (НРБ) при среща на знамето и при полагане на венци пред паметници.
ДПО „Септемврийче“ е създадена на 2 ноември 1944 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП. След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. пионерската организация е наречена Димитровска на името на„вожда и учителя на българския народ“, както комунистическата пропаганда официално го титулува. При погребението му септемврийчета произнасят клетва, която завършва с думите: „Ти ни наричаше най-младата смяна, утрешни строители на социализма, на комунизма. Кълнем се, скъпи учителю, че ще строим социализма и комунизма с димитровска смелост, с димитровска жар“.

В организацията членуват учениците от 9- до 14-годишна възраст и носят червени връзки. До 9 години са чавдарчета – с небесносини връзки. След като навършат 14 години, учениците ставаха комсомолци. Всички тези организации бяха ръководени от БКП. Под шевството на всемогъщата комунистическа партия бе и Димитровският комунистически младежки съюз (ДКМС или Комсомол) и един от секретарите му отговаря специално за пионерите.

Пионерската организация бе разделена на отряди и дружини начело с отрядни и дружинни ръководители, които всяваха страх. Най-висшият орган се наричаше Републикански пионерски сбор. Знамето на пионерите бе червено „като кръвта на бойците, паднали за народна свобода“, символ на вярност към делото на пролетарската революция, към комунистическата партия и към Родината.

Всеки пионерски отряд и дружина имаше свои знамена, съхранявани в пионерската стая в училищата. Флаговете се изнасяха само на официални и национални празници. Пионерите носеха червена връзка, вързана на възел около врата. Триъгълното парче плат бе част от пионерското знаме, а трите ѝ върха символизираха единството на комунисти, комсомолци и пионери. Същото значение имаше и тривърхият пламък, който е над петолъчната звезда на пионерската значка с образа на Георги Димитров.
Официалните задачи на пионерското движение са доста благородни – да възпитава децата в трудолюбие, дисциплина и родолюбие, другарство и др. По-дълбоката цел на Партията бе да изкове верни воини на комунизма, готови без никакви колебания да изпълняват нейните заповеди и безропотно да живеят в тоталитарната държава. Неслучайно клетвата, която третокласниците произнасят при влизането си в ДПО „Септемврийче“, звучи така:

„Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам пред другарите си и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма. Да бъда верен на заветите на Георги Димитров, да изпълнявам законите на димитровския пионер. Обещавам да бъда достоен гражданин на моето мило отечество – Народна република България“.

За да осъществи целите си, държавата изгражда стотици пионерски домове, лагери, станции на младите техници и агробиолози, пионерски стаи и кабинети, школи по изкуствата и редица спортни съоръжения и състезания. Духовната семинария в София бе превърната в Централен пионерски дворец. Към 1967 г. членовете на ДПО „Септемврийче“ наброяват приблизително 700 000 души. През 1990 г. организацията се саморазпуска.