Модата по времето на Бай Тошо – маратонки „Ромика“ и дънки „Панака“

Сигурно сте виждали по телевизията как на Черния петък стотици американци чакат нетърпеливо пред магазините и веднага щом отворят вратите, те буквално щурмуват стоките, като често пъти се стига до бой и скубане на коси само заради някоя дрешка.

Е, така са изглеждали при соца магазините и у нас, но не на Черен петък, а щом някъде се понесяла мълвата, че са заредени дънки или маратонки „Ромика“. Или пък така дефицитните чорапогащници.

Как се обличаха българите по времето на Бай Тошо? Когато българките десетилетия наред гледаха с влажни очи страниците на немските списания „Некерман“ и „Бурда“ и си правеха прически със захарна вода вместо лак за коса.
За да бъдат възпитани определени вкусове, се появява тогавашното ЦНСМ – Център за нови стоки и мода. Откриват се дузина модни предприятия като „Руен“, „Перун“, „Валентина“, „Рила“, „Витоша“ и т. н. Но те шият предимно за износ и на ишлеме. Малкото дрехи от конфекцията, които се пускат в магазините, се разграбват за секунди. По това време нелегалните шивачници процъфтяват, защото българките масово си поръчват костюми по модели от „Бурда“ или „Некерман“.
В онези времена по корекомите са се продавали дънки Rifle, Levi’s и Wrangler. Но както е добре известно, не всеки е можел да пазарува във валутните магазини, преди всичко поради липсата на долари. Като алтернатива на вносните дънки в луковитската шивашка фабрика започват да се шият джинси българско производство под марката „Панака“. Правят се от грубоват дънков плат, имат месингови копчета и прословутия месингов ключодържател отварачка. Но дори и тези дънки се оказват дефицит и не стигат за всички мераклии, искащи да бъдат модерни – създава се черен пазар, на който джинсите се продават или с връзки, или на двойна цена. Свои дънки произвежда и софийският завод „Рила“.

Но какво са по онова време дънките без чифт маратонки? Първите български спортни обувки излизат на пазара през 80-те години под марката „Ромика“. Собствениците на маратонки са обект на истинска завист, защото сдобиването с тях отново става предимно с връзки. По това време повечето деца просто ходят с прословутите сини гуменки. Шушляковите якета също са една от емблемите на соцмодата и сдобиването с тях също не е било лесно.