Макар светът да познава легендата за Дракула от Трансилвания, много археолози и местни жители твърдят, че и в нашите земи има подобни практики – свидетелства за древни погребални ритуали, свързани с вампири.
Най-известният случай е т. нар. „вампир от Созопол“, открит при разкопки до църквата „Свети Николай Чудотворец“. В гроб от XIV век археолозите намериха скелет на мъж с масивен железен палешник, забит в областта на гърдите. Подобни находки са регистрирани и в района на Перперикон, което показва, че ритуалът не е бил изолиран.
През годините се появяват и други открития, направени не от археолози, а от обикновени хора. При разкопаване на стари фамилни гробове за нови погребения в различни села у нас са намирани скелети с колове, забити в сърцето, престояли там вероятно векове. Потърпевшите не обичат да говорят за това, но шепнешком се предават истории от поколение на поколение за хора, които приживе били „особени“ – затворени, мълчаливи, с пронизващ поглед. След смъртта им за всеки случай селяните прибягвали до старите мерки срещу „възвръщане от отвъдното“.
Разказва се също, че в изоставени гробища из Северна България нощем се виждали странни светлини, а кучетата виели дълго без причина. В Странджа се говори за „нечисти сенки“, които се появявали след разораване на стари могили.
Любителите на мистерии дават две възможни обяснения. Едното е, че тези ритуали били превантивни – страхът от вампирясване бил толкова силен, че хората пронизвали тялото с кол, за да не се върне душата му на земята. Другото, по-загадъчно предположение е, че някои от тези хора наистина са били смятани за живи вампири, видени да се движат след смъртта си или да пият кръв от животни.
Селските легенди и разкази от уста на уста поддържат спомена за онези времена, когато страхът от мъртвите е бил част от живота. И макар мнозина да обясняват всичко с древни вярвания и ритуали, останките със забити колове продължават да напомнят, че в тишината на гробищата може би все още се крие нещо, което не бива да бъде събуждано.
Все още няма коментари