В старите български вярвания бродникът е душата на човек, който след смъртта си не е намерил покой – така той нито е жив, нито напълно мъртъв. Скита се между световете, вечно търсещ и бродещ. Бродникът е лутаща се сянка, останала без дом, без гроб и без молитва. Появява се тихо, често без да бъде забелязана, но оставя след себе си студ, страх, болести и нещастие. Заселва се в стари къщи, изоставени места, стои на кръстопът или в незатворени гробове. Вярвало се е, че бродникът търси глас, който да го оплаче, свещ, която да освети пътя на душата му, ритуал, който да затвори вратата за него към света на живите, молитва, която да го успокои.
В миналото се е вярвало, че ако човек бъде застигнат от внезапна смърт, душата му ще остане в този свят и ще се превърне в бродник. Това се случвало със самоубийци или хора, загинали по особено жесток начин, починали без погребение или близки, които да ги оплачат, прокълнати души на хора, които са починали с клетва на уста. Бродниците се връщали сред живите, всявайки смут в живота им.
Те можели и да наказват роднини, които са ги изоставили.
В старото село Горно Дряново в Родопите жителите все още разказват истории за бродници. Една от тях е тази на баба Стоянка, която живеела близо до реката. Тя споделя, че след среща с бродница започнала да слабее и да се разболява. „Не знаех какво ми става – споделя жената, – сякаш някой изсмукваше силите ми. Сърцето ми биеше като лудо, студ обхващаше тялото ми, а умът ми сякаш не намираше покой“.
Местните често споменават старата история за Петър „Мечката“, който починал при злополучен инцидент – паднал в реката по време на буря и не успял да се спаси. Нощем духът му започнал да се появява в сънищата на близките му. Интересното било, че сънищата били почти идентични – винаги започвали с тъмна фигура на прага и завършвали с чувство на страх и тревога, което не изчезвало на сутринта. Двама от роднините му заболели тежко и се споминали.
В друго село, Борово, местните разказват за млад човек, който се самоубил и бил погребан без опело. След смъртта му нощем той започнал да се появява като бродник около къщата, а хората чували стъпки, виждали тъмни сенки и усещали студ. Според поверията духът му не намирал покой заради внезапната смърт и липсата на ритуално погребение. За да отмъсти, бродникът донесъл заболявания и уроки на живите.
Съвременници също споделят за срещи с бродници. Дядо Георги от пловдивско село разказва, че понякога на полето виждал фигура, облечена в стари дрехи, която изчезвала внезапно, оставяйки усещане за студ и надвиснала опасност. „Стоях като парализиран – казва дядото, – усещах силна болка и напрежение в главата точно зад очите, а кравите станаха неспокойни“.
В село Кралево пък местни жители през нощта чували шумове, които наподобявали стъпки и тихи шепоти, а хората се будели с главоболие и умора. Младо момиче от същото село се оплакало, че бродница я преследвала в продължение на няколко дни и всичко утихнало едва когато си вързала червен конец на ръката и се скрила в църквата. „Влязох вътре и усетих облекчение – казва тя. – Тялото ми се отпусна и студът изчезна“.
Хората описвали бродника като фигура с неясни очертания, често облечена в тъмни дрехи и с потъмняло плашещо лице. Срещата с него носела чувство на парализа, а някои разказвали, че за кратко не можели да говорят или да мърдат. Те споделяли също, че бродниците могат да се движат бързо и да изчезват внезапно, оставяйки усещането, че присъствието им е навсякъде, дори когато не се вижда.
За защита хората палели огън, слагали чесън по домовете и носели обредни талисмани.
Все още няма коментари