Малко известни факти за култовия москвич

Отрасналите през 70-те и 80-те години на миналия век още пазят мили спомени от „Москвич-412“ – колата на дядовците ни. Този автомобил не само доминираше по българските пътища по времето на соца, но бе и първият съветски модел, произвеждан серийно у нас. Ето някои любопитни факти за този модел кола.

Драмата на всички производители на автомобили от бившия соцлагер винаги е била недостигът на средства. Заради „икономическата съобразност“ заводите са принудени с десетилетия да произвеждат едни и същи стари модели, периодично леко „освежавани“. Точно такъв е и „Москвич-412“. Дебютирал през 1967 г., той не е нов модел, а само усъвършенствана версия на познатия „Москвич-408“. Разликата е в двигателя: 408 ползва 1,3-литровия агрегат, стъпил върху довоенен мотор на Opel. 412 e с нов, 1,5-литров двигател.
В Московския завод за малолитражни автомобили (МЗМА, прекръстен по-късно на Автомобилен завод на Ленинския комсомол) двата модела дълги години се произвеждат успоредно. В първите години на производство „Москвич-412“ е със същите кръгли светлини като 408, след това са въведени характерните квадратни фарове.

Неизкоренима легенда е, че по-мощните москвичи са били с двигатели на BMW. Някои ще ви кажат даже, че са правени по лиценз. Това не е вярно. Конструктивните прилики между съветския агрегат УЗАМ-412 и четирицилиндровите мотори на баварците М10 и М15 са очевидни и е документирано, че в завода в Уфа са изучавали германските мотори, преди да разработят своя. Но има и някои съществени разлики, наложени от икономически и практични съображения. Германските мотори са с чугунен блок, докато този от Уфа е с алуминиев и със стоманени гилзи на цилиндрите, които доста улесняват ремонтите.

Двигателят с кодово име УЗАМ-412 има работен обем 1,5 литра и развива 75 конски сили – доста за онова време, особено отсам Желязната завеса.

„Москвич-412“ е първият автомобил на московския завод, който има хидровакуумно усилване на спирачките, по лиценз на Lucas, както и напълно синхронизирана скоростна кутия. Тя обаче се оказва едно от слабите места на модела. Доста от трансмисиите едва издържат по 60 000 км пробег, а гарантираният от завода ресурс до основен ремонт е едва 100 000 км – двойно по-малко, отколкото при скоростната кутия на ВАЗ.
През 1969 г. в ловешкия завод „Балкан“ започва производството на „Москвич-412“ и „Москвич-408“ под марката „Рила“ („Рила 1500“ и „Рила 1400“). Това е едва вторият случай, в който съветски модел се прави зад граница след полския лиценз за „Победа“. През 1976 г. от поточната линия в Ловеч започва да слиза „Москвич-2140“, а от 1988 г. – „Москвич-2141 Алеко“.

За Западна Европа „Москвич-412“ се сглобява в Белгия, в предприятието на Scaldia, от готови машинокомплекти. В страната моделът се предлага под името Moskvitch Scaldia 1500. Тук 412 дори има дизелова версия, с агрегати на британския производител Perkins и на френския Peugeot-Indenor. Интериорите на москвичите за „капиталистическите пазари“ също са доста по-лъскави от тези за социалистическите.
Агрегатът на „Москвич-412“ има добър потенциал за форсиране. За целите на моторния спорт са създавани най-различни негови версии – включително с увеличен до 1,8 литра работен обем и дори с два разпределителни вала и по 4 клапана на цилиндър. Мощността при тези двигатели достига 130 конски сили  близо двойно над серийния вариант.

Заради новия мотор „Москвич-412“ на практика е първият съветски автомобил, годен за участие в международни състезания. Дебютът му е през 1968 г. в прочутото рали Лондон – Сидни. И четирите стартирали москвича успяват да финишират в пословично тежкото рали, от което отпадат 43 екипажа от общо 99. Още по-добро е представянето през 1970 г. в ралито Лондон – Мексико сити (26 000 км). Там „Москвич“ се класира трети отборно, изпреварен само от Ford и British Leyland.

През втората половина на 70-те обаче съветският автомобил вече е твърде старомоден и неикономичен и продажбите падат драстично.