По времето на социализма произведената българска селскостопанска продукция беше в огромни количества.
В родното градче на баща ми в западащата днес Северозападна България имаше консервен комбинат, който работеше сезонно и буквално бълваше продукция от края на май почти до края на ноември. А дворът му беше задръстен от плодове и зеленчуци. И досега са пред очите ми големите каруци с волски впрягове, които бяха препълнени с огромни дини и пъпеши.
От полето към гарата по време на жътвата денонощно пътуваха камиони с ожънато зърно. Летните месеци бяха разпределени между производството на ябълки, кайсии, праскови, домати, чушки, патладжани, зеле, каквото ти душа иска, и зърнените култури.
В края на лятото и началото на есента идваше ред на гроздобера, а по-късно и на царевицата. В „Плод и зеленчук“ цената на зелето беше 4 стотинки, на краставиците – 6 стотинки, на доматите – 8 ст. Само български плодове и зеленчуци, истински, без ГМО. Ядяхме ги и бяхме елегантни и здрави. Сега не знаем какво ядем и с какви химии ни тровят.
Д. Пейкова