Когато за наказание подстригваха учениците „нула“ номер  

По време на социализма ученическата униформа беше задължителна, както и „добрият“ външен вид. За целта се правеха постоянни проверки на входа на училището, а понякога и по класните стаи. „Нередовните“ се отстраняваха от учебни занимания, докато се приведат в установения от правилника вид. За това време им се водеха отсъствия. За провинение учениците се наказваха физически – с подстригване „нула“ номер за момчетата и „първи“ номер за момичетата, и психически – намаляване на поведението, което по това време бе неотделима част от успеха.

Провинения обикновено бяха тези действия на ученика, които „уронваха престижа“ на други хора – учители, родители, случайни граждани. За провинение се смяташе и употребата на цигари или алкохол. При системни провинения ученикът задължително се преместваше: първо в друг клас на същото училище, после в друго училище в същия град и накрая – в трудово-поправително училище някъде из страната. При провинение технологията бе следната: Провинилият се ученик е изправен пред класа да даде обяснение в присъствието на класния ръководител. Във всеки клас има ученически съвет в рамките на комсомолската организация. След обяснението в стаята остават учителят и ученическият съвет. Учителят предлага наказание, а ученическият съвет гласува. В общия случай няма противоречия и протоколът се носи на директора, който окончателно решава съдбата на ученика. Тъй като системата по това време бе съвсем слабо корумпирана, този модел действаше в продължение на години и превръщаше „рецидивистите“ в социални аутсайдери още преди да навършат 20 години.

Изключения в модела се правеха за децата на „активните борци“, но това неминуемо рефлектираше върху самите тях, тъй като планът им за кариерно развитие се проваляше, ако родителите не бяха достатъчно високо в йерархията.

На едно от обсъжданията за наказание на един от съучениците ми в X клас аз, в качеството си на някакъв фактор в ученическия комитет, се изказах в негова защита – факт, който напълно забравих. Но 22 години след това ми бе припомнен от същия този човек, който застана до мен в един изключително труден и деликатен момент от моя живот.

Средното образование и тогава завършваше с абитуриентски бал. Само че ги няма лимузините, свирките, фойерверките. Поради малкото на брой подходящи за целта места ученици от няколко учебни заведения празнуваха заедно. Официалното облекло бе задължително, а цялото събитие – доста весело, защото почти всички момичета слагаха грим, а момчетата – костюми за пръв път в живота си…
 
Д. Цанков