Какво стана с Републиката на младостта „Странджа-Сакар“

През 1982 г. по поръчение на ЦК на БКП Министерският съвет приема прословутото 22-ро постановление, с което дава стимули на желаещите млади и здрави комсомолци да се заселят в изостаналите райони на България. Акцентът е върху Странджа и Сакар, които са най-обезлюдени. Политбюро бие тревога, че 561 селища в този район и по южната и западната граница не са водоснабдени, 200 нямат пътища до центъра на селищната система или изобщо до друго село, 550 нямат пряка телефонна връзка, няма осигурено тв и радиопокритие. Затова министър-председателят Гриша Филипов предлага т. нар. 22-ро постановление за ускорено развитие през осмата петилетка и до 1990 г. Документът предвижда изпращането на 4000 работници и специалисти. Във всеки ОК на ДКМС е назначен секретар, който отговаря за набирането на „комсомолски набор“. Кампанията е наречена „Република на младостта“.

На 10 май 1982 г. в. „Работническо дело“ оповестява постановлението. Главната цел е до 1990 г. в района на Странджа-Сакар жизненото равнище на населението да достигне средното за страната. Заложени са три програми – развитие на промишлеността, селското стопанство и социалната и техническата инфраструктура. Във висшите учебни заведения са отпуснати определен брой места и специалности, за които да се състезават кандидати само от общините Странджа-Сакар, при положение, че имат диплом с успех най-малко „добър“. Предвиждали са се и финансови облекчения – освобождаване от данъци, акцизи, такси и т. н. В детските ясли и градини всичко е безплатно, а в училищата за всички ученици е била предвидена безплатна закуска и обяд.

Стотици млади хора и семейства подписват договори и тръгват към Малко Търново, Тополовград, Елхово, Болярово, Свиленград, Ивайловград и др., привлечени от субсидията от 5000 лева на семейство, или по 2500 лева на калпак, бонуси към заплатите, опрощаване на дължимите данъци, осигуреното жилище и единственото условие – да живеят и да работят в региона поне 10 години.

Преди приемането на 22-ро постановление населението на Малко Търново например е заето основно в селското стопанство, миннодобива и горскостопанската дейност. За удивително кратко време градчето търпи положителна промяна. През 1983 г. отваря врати поделение на „Арома“ – София, открит е филиал на Института по техническа кибернетика и роботика към БАН. В с. Граматиково са открити цех на бургаския завод „Хемус“, филиал на техникума по електроника „В. И. Ленин“ – София, а във военизираното с. Звездец цех за кабелни изделия към бургаския завод „Васил Коларов“.

В цялата Малкотърновска община са построени общо 51 жилищни блока, от които два жилищни панелни комплекса, както и 419 еднофамилни и двуфамилни частни сгради. Построен е младежки дом, нова детска градина, а в болницата е открито родилно отделение. През 1987 г. с неимоверния доброволен труд на малкотърновчани е изградено лятно кино с 500 места. Населението на общината, което преди постановлението е 7159 души, до края на 80-те нараства на 8723, от които 4700 са били на целогодишна работа.

Населените места в Странджанско-Сакарския край се намират в пограничната зона с Турция и в района са изградени големи военни поделения, което допълнително спомага за съживяването на региона.

В крайна сметка грандиозната по замисъл програма „Странджа-Сакар“ се оказва зле обмислена и още по-зле изпълнена, което води до трудното ѝ осъществяване и я обрича на неуспех още от самото ѝ зараждане. Макар че първоначално всичко върви по план – освен редовите работници в Странджа-Сакар се заселват и хора от интелигенцията, за кратко обаче, започват да идват и хора от различни райони на страната, практически без никакъв критерий за подбор. Местните започват да гледат накриво пришълците, които се оказват привилегировани спрямо тях.

Малко след падането на Живков проектът тихомълком бива зарязан. Така поставената цел от правителството да се засели и възроди икономически районът се проваля безславно. Години по-късно регионът е далеч от представата за република на младостта. От някогашната правителствена идея обезлюдената Странджа-Сакар да стане Република на младостта са останали само панелните блокчета. Производствените цехове, кината и младежките домове са се превърнали единствено в спомени.