Как в ТКЗС-то изпълнявахме 61-во постановление на БКП    

От 1974 до 1981 г. бях кмет на родното ми село Бракьовци, тогава съставно на община Гинци. След уедряването на общините Бракьовци премина към община Годеч, Софийска област. През първия ми мандат излезе Постановление на Министерския съвет под номер 61. На курсове и семинари ни го разясняваха. Целта бе да се подпомагат личните стопанства на кооператорите, които до този момент имаха право да стопанисват и обработват до 5 декара земя при условие, че най-малко един член от семейството работи в ТКЗС, и да отглеждат 5 овце и 1 крава. Обясняваха ни, че ТКЗС-тата не смогват да задоволяват нуждите на страната от селскостопанска продукция като месо, мляко, зеленчуци, яйца и др.

Постановлението задължава Общинските народни съвети, ръководствата на ТКЗС, кметовете да раздават на кооператорите допънително земя, а Селкопите да им осигуряват семена, торове, препарати и строителни материали. Постановлението разрешава да се отглеждат повече селскостопански животни в личните стопанства, а ТКЗС да извършва транспортните услуги. С тези мерки кооператорите ще увеличават произведената продукция и освен за лични нужди да заделят и за държавата.

Как „изпълнявахме“ 61-во ПМС на територията на село Бракьовци? По отношение на осигуряване на строителни материали: дървен, който добивахме на корен, тухли, цимент, керемиди и др. Те бяха дефицитни. Аз събирах съветниците в кметството и заедно преценявахме кои са най-нуждаещите се, но винаги имаше недоволни. Списъка на тези, на които сме разрешили, предавах на магазинера, за да продава материалите. Почти всички желаещи оставаха недоволни, защото ако в молбата е записал 4 чувала цимент, разрешили сме му 2.

Как „осигурявахме“ транспортните услуги на населението? Наличните камиони на ТКЗС едва смогваха да задоволяват нуждите от транспорт. През тези години дървата за отопление също се добиваха на корен. Разрешаваха на домакинство по 1 камион или 2 каруци, които не стигаха за цялата зима. По тази причина хората се принуждаваха да закупуват и въглища. Плащаха в „Топливо“ определено количество и фактурите предаваха на мен. Всяка сутрин питах председателя на ТКЗС ще има ли свободен камион за въглища. Поради недостиг на камиони той беше принуден да издаде заповед на шофьорите да извършват транспортни услуги в личните стопанства само в извънработно време. Накрая остана неизвозен оборски тор от дворовете на 4 домакинства, на 6 семейства дървата останаха в гората, един камион сено в личното ми стопанство си остана на ливадата.

Започна коситбата в ТКЗС. В личните стопанства кооператорите косяха ръчно своите ливади. Но имаше пенсионери, които вече не можеха да косят. Те молеха нас, механизираните косачи, да косим и техните малки ливади. Уговорихме се с колегите сутрин рано и привечер да им косим, като представяме в счетоводството имената им и окосените декари, за да си заплащат за услугата. Но и тук 61-во постановление удари на камък. Председателят на ТКЗС издаде заповед, с която се забранява да се коси с косачки в личните стопанства.

Облягайки се на разпоредбите на 61-во постановление, продължих да кося в личните стопанства, но в извънработно време. Ще опиша един скандален случай. Беше ми наредено да кося в месността Кумичина дупка. Бяха ми скъсани нитовете на няколко ножчета на косачката. Закупчикът замина за София да купи. Трябваше да чакам до обяд. При такива случаи съм заковавал ножчетата с дебели пирони, но бързо се късаха. И този път ги занитих с пирони и реших да кося ливада на един пенсионер, който отглеждаше шилета на ТКЗС. Тъкмо започнах и долетя агрономът с мотор. Започна да ми се кара и крещи за това, че не изпълнявам заповед на преседателя. Обясних му защо кося тук през работно време. Нареди ми да закарам косачката в стопанския двор и да чакам глоба в размер на 100 лева. След този инцидент чашата на търпението ми преля. Написах докладна записка до председателя на Окръжен народен съвет другаря Минчо Панков. Описах му всичко подробно – как тук ние „изпълняваме“ 61-во ПМС. Той разпоредил да се извърши проверка по случаите и явно ми е повярвал, защото последното изречение в писмото му гласеше: Как може такова бездушно отношение към 61-во ПМС. Проверката бе възложена на икономиста на АПК-Годеч др. Костов.

Събрахме се в кабинета на партийния секретар. Костов започна да чете докладната ми с въпроси: Вярно ли е, че на 4 домакинства е останал неизвозен оборски тор и на 6 семейства дървата за отопление са останали в гората? На този въпрос отговори секретарят на общината: Нямам сведения да е останал оборски тор неизвозен и дърва за отопление. На мен никой не се е оплаквал. Тук аз се намесих: Защо на теб трябва да се оплакват, аз за какво съм избран в Бракьовци? Следващият въпрос: Вярно ли е, че председателят на ТКЗС е издал заповед на шофьорите да не обслужват личните стопани в работно време? Отговорът: Бях принуден да издам такава заповед, защото камионите ни са малко и ако не приберем нашата продукция, закъде сме. Какво ще каже председателят за забраната косачките да косят в личните стопанства? Той: Ръчните ни косачи са малко и ако не са машините, няма да окосим тревата и да приберем сеното и с какво ще изхранваме животните през зимата. Отговорът на въпроса за осигуряване на личните стопани със строителни материали: Кметът на Бракьовци добре знае, че всички строителни материали са дефицитни и ни се спускат отгоре, но винаги в по-малки количества. Когато приключи разискването по докладната ми, Мирчо Ерменков предложи на председателя на общинския народен съвет Цветан Нягулов да ми наложи административно наказание за това, че уронвам престижа на общината. След това попитах председателя: Другарю председател, какво наказание ще ми наложите? Никакво, съвестта ми не позволява да те наказвам, защото знам, че всичко, което си писал в докладната, е вярно.
 
Григор Атанасов, село Бракьовци