Как приключи животът на селския бунтар от Тревненския Балкан, който обичаше да заплашва хората

В едно от селата в Тревненския Балкан живееше със семейството си млад мъж с конфликтни и бунтарски наклонности. Нямаше деца. Където и да отидеше, носеше голям нож. Обичаше да се заяжда с хората и да ги заплашва с ножа. Като ерген не минаваше сбор или седянка да не се сбие или да не се скара с някой от присъстващите. На един селски сбор, след като се скарал и сбил с младеж, извадил и размахал ножа. Околните помислили, че го е заклал, но се оказало, че ножът е с червен калъф, което ги заблудило.

Жена му разказва, че преди да се оженят, на една седянка закъснял и тя седнала при други мъже. Като влязъл, извикал я с пръст, ударил и два шамара и ѝ казал: „Върви и пак сядай при други мъже“.

Бил добър строител. Като се оженил, заедно с група от селото заминали на гурбет. Минали през Турция и Индия. Най-дълго се застояли в столицата на Иран – Техеран. Построили доста жилищни и административни сгради и университет.

През 1946 г. се завръща в България. Не забравил старите си навици. Продължава да влиза в конфликти с хората и да размахва големия нож. Срещам го един ден, беше се запътил към кметството да обади свой съсед, че коси сено в градината на ТКЗС за коня си. Оказало се обаче, че градината му била дадена за лично ползване.

Започва електрификацията на селата в кметството. Започват с неговото село. Отива при електротехниците и ги агитира да не електрифицират другите села, защото подлежали на обезлюдяване.

Друг случай. Някой зевзек му казал, че докато бил в Иран, жена му правила любов с учителя от селото. Тръгнал да разпитва местните хора дали е истина. Идва един ден при мен и ми задава същия въпрос. Аз го успокоих и му обясних, че учителят, когото познавам добре, е порядъчен човек, има стабилно семейство, жена и деца и не се занимава с други жени. Казах му, че това е една подла лъжа от негови неприятели. Той се успокои, завърна се при жена си и заживя с нея. Бях много доволен, че му помогнах.

Един ден дошли в селото двама души от града да берат орехи. Отсичат два пръта, спират до ореховото дърво до селската чешма и започват да брулят орехи. Той чул бруленето. Отшъл при тях, извадил големия нож и се спуснал към единия орехоберач. Другият замахнал с пръта върху главата му и той паднал на земята в безсъзнание. Взели му ножа и го набили хубаво. Накрая му натопили главата в коритото на чешмата. Полужив го изпратили вкъщи. След няколко дни починал.
Ще завърша с думите на Петко Рачов Славейков: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“.
 
Пенчо Пенчев, Трявна