Ето кога е рожденият ден на ЦУМ – дядото на моловете  

15 април 1957 г. е рожденият ден на легендарния ЦУМ. Тогава се открива Централният универсален магазин, смятан за най-големия търговски център на Балканския полуостров! Молът на соца! Магазин без аналог за онова време.

Сградата е проектирана от архитект Коста Николов през 1956 г. Обектът има търговска площ от 19 000 кв. м на 6 етажа и офис помещения на площ от над 11 000 кв. м на 3 етажа в централната част на града. Намира се на булевард „Княз Александър Дондуков“, гледа и към булевард „Княгиня Мария Луиза“. 

ЦУМ е известен още с едни от първите ескалатори в България, заради които много деца искаха да ходят там.
Днес е трудно да се оцени каква придобивка бе той за хората в онези години. За сивото ежедневие на социализма магазинът имаше неописуема притегателна сила и дълги години хора от провинцията идваха специално в София с надеждата да си купят костюм или телевизор в него.

В ЦУМ можеха да се намерят много стоки, които липсват в тогавашната търговска мрежа в страната. Разбира се, там се предлагаше скромна и, меко казано, безлична конфекция и най-вече няколко модела български обувки. Неатрактивни детски дрешки в сивата цветова гама и обувчици, затова пък евтини. Много често гражданите се оказваха облечени с еднакви зимни и летни дрехи, обути в еднакви обувки и с еднакво бельо. Понякога пускаха и вносни артикули, но за да се снабдиш с тях, трябваше да имаш връзки сред продавачките.
На най-горния етаж от магазина се продаваше и битова техника, като често това бе единственото място за закупуване на телевизор, радиоапарат, грамофон или магнетофон в цяла България. Затова българите имаха и еднакво оборудване – кухните им бяха с печка „Мечта“ или „Раховец“, с едни и същи перални и телевизори. Легенди се носят каква борба беше да си купиш цветен телевизор в ЦУМ, заради което хората се редяха от нощите на опашки с номерца и пак не всички успяваха да се сдобият.

Паметливи разказват, че в универмага е имало и една тайна стая, по-скоро салон в дъното на втория му етаж, чиято на пръв поглед незабележима врата винаги е била затворена. За да влезеш през нея, е трябвало да натиснеш копчето на звънец. Отварял е служител, който иска паспорта ти и търси името ти в специален списък. Т. е. някой отгоре предварително се е обадил, че важна другарка или другар ще дойде в определен час. А вътре е бил истински рай – залата била претъпкана със западна стока, кореком ряпа да яде. Вносни кожени чанти, платове, палта, блузи и пр. – все от гнилия Запад, при това на съвсем приемливи цени. Но тук са пазарували само привилегированите соцголемци.

В първите години на откриването си ЦУМ е обслужвал 25 000-30 000 души дневно, за да достигне през 1988 г. около 120 000 души при реализирани 123 000 продажби.

Основна реконструкция на сградата е направена през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов, а последният ѝ основен ремонт е през 2000 г.