Бях на студентска бригада в ТКЗС, прожектираха ни съветски филми

Учех във Ветеринарния институт, беше началото на 60-те. Eдин ден преди 15 септември получих съобщение, че трябва да се явя на жп гара София за участие в студентска бригада. Със студентски и ученически бригади, а понякога и с участието на армията другарите се мъчеха да компенсират недостига на работна ръка в земеделието, може би и с друг мотив – трудовото превъзпитание на младежта в комунистически дух. Бяхме определени и насочени за село Крушовене, Плевенско. Пристигнахме с влака, настаниха ни на квартира по двама-трима души в частни къщи. Един месец брахме грозде в един огромен блок. Изглежда, това беше основен поминък там. Извозваха го с големи каруци с коне двоен впряг. Картинката беше същата, както в другите ТКЗС-та. Повечето от студентите бяхме селски момчета, работата ни спореше и помогнахме доста на хората. Един път седмично даваха филм на открито, с опънат върху стената на една сграда бял екран. Ходехме да гледаме – изключително съветски филми. Оттогава се роди известният виц – „Хубав ли е филмът, или съветски“. За окаяното положение на онова време народът си отмъщаваше с вицове.

Хазяите бяха много добри хора и всяка вечер ни канеха на вечеря, но ние се хранехме в стола на ТКЗС-то и се събирахме с тях на раздумка. Едно момче на наша възраст, близък на хазяите, идваше често у тях и ни разказваше, че няколко години кандидатствал във виеше учебно заведение, но не го приемали поради лоша характеристика. Може да е било вярно, но имаше и много кандидат-студенти, които спекулираха с „лошата характеристика“ като начин за излизане от неловкото положение.

След един месец престой в Крушовене се завърнахме в София. Налагаше се да си търся квартира. Намерих такава в кв. „Иван Вазов“. В една стаичка заживях заедно с двама ученици от училището по керамика. В студеното време момчетата носеха кокс от техникума, изхвърлен след изпичане на керамичните съдове – втора употреба, но гореше страхотно и вътре беше винаги топло.

Първата година в университета изучавахме общи предмети – химия, физика, латински език, руски език, ботаника – по един семестър, а като основен предмет се явяваше анатомия, доста труден и основен в медицината. През първия семестър полагахме зачот по костна система. Нашият първи курс беше разделен на няколко групи, а нашата се оказа елитна, с трудолюбиви и умни момчета и момичета. В първите дни на учебните занятия ректорът покани 5-6 човека, показали най-добър успех на изпити, и ни поздрави. Тук беше и партийният секретар на института проф. Гановски – брат на известния по онова време академик Сава Гановски, който дръпна едно слово в духа на партийната пропаганда.

В института даваха стипендия за добър, много добър и отличен успех – съответно по 40, 50 и 60 лв. Аз редовно получавах по 50 или 60 лв., с които покривах разходите за квартира – 12 лв., за стол – 30 лв. и за закуска и други текущи разходи. Бях свикнал на оскъдица и живеех съвсем скромно и пестеливо.
 
Д-р П. Арабаджиев, село Калояново