През социализма Българското Черноморие беше любима туристическа дестинация за много граждани на ГДР. По време на Студената война нашето море беше и място, където си устройват срещи роднини, близки и приятели от ГДР и ФРГ, тъй като режимът на пътуванията между тях беше сложен.
Докато западногерманците ходеха на почивки в Италия, Испания, Гърция, източногерманците имаха по-малък избор, който се свеждаше до някои дестинации, сред които братската социалистическа страна България.
На почиващите от „страната на работниците и селяните“, както е известна ГДР в соцлагера, Българското Черноморие предлагаше слънце, плажове и екзотична храна. Картичките, които летят към Източен Берлин, Дрезден и Ерфурт, са с „поздрави от юг“. За западняците югът са Италия и Испания, в източното географско съзнание обаче НРБ е най-южната точка, долчевитата на Варшавския договор. Западът е затворен, но на Изток могат да пътуват когато и както решат. Някои пристигаха със самолет, други със собствените си трабанти, а трети дори на автостоп. Жените си позволяваха летни флиртове, което бе добре дошло за родните гларуси, а мъжете германци се отърсваха от „стреса в завода“ и се заглеждаха по другарките в бански костюми.
Съзнанието, че са втора класа хора, преследваше източногерманците дори в България. За тях страната съвсем не е евтино място. „Тук ние от ГДР можем да си позволим само най-необходимото“, пише в стари картички от Черно море. Онова, което радва окото на работника от покрайнините на Карлмарксщат, е изобилието от местни зеленчуци и плодове, което компенсира донякъде винаги липсващите банани.
Все още няма коментари