„Балкантурист“ ухажвал западните туристи от ФРГ, руснаците били „втора ръка“  

Лошо обслужване ли получават съветските туристи при посещенията си в Народна република България и дискриминирани ли са за сметка на западните? Този въпрос занимавал Държавна сигурност, като службите следят за антисъветски настроения сред персонала в курортните ни комплекси, показват разсекретени документи.

Оплакванията на гостите от СССР за пренебрежително отношение към тях по време на престоя им в България започват в началото на 60-те години в хотелите на Златни пясъци и Слънчев бряг. Настроенията, че са „втора ръка“ туристи, особено ескалират след едно масово хранително натравяне.

В началото на юли 1966 г. в ресторант „Кривата липа“ на Златни пясъци“ на голяма група от съветски туристи е сервирана развалена руска салата. Тя е приготвена два дни по-рано, а използваните продукти са заразени със салмонела. Оплакванията получават около 150 души, много от които попадат и в болница.
Скандалът е изключително голям и ДС започва светкавично разследване. То установява, че няма умисъл в натравянето на чужденците от „братската страна“, а причината е единствено в лошата хигиена. Двама души от персонала са подведени под съдебна отговорност, а „Балкантурист“ компенсира заболелите туристи, като на свои разноски ги изпраща на почивка в „Боровец“ за „укрепване на здравословното им състояние“.
За да не се повтарят подобни случаи, ДС съставя план с превантивни мерки. На вербуваните агенти в кухните и бюфетите са спуснати инструкции да информират незабавно, ако колегите им не спазват правилниците за обработка и съхранение на храната. Натравянето на Златни пясъци предизвиква лавина от упреци към България от страна на държавния съветски туроператор „Интурист“. Неговите клиенти се оплакват, че при престоя си в България персоналът проявява по-голямо внимание към западните гости и особено към тези от ФРГ.

ДС започва проверка, изводът от която е, че сред работещите в „Балкантурист“ няма антисъветски настроения. Изредени са обаче редица слабости, заради които у съветските туристи остава усещането за дискриминация. Една от тях са новооткритите магазини „Кореком“, в които чужденците от социалистическите държави не могат да пазаруват, защото нямат валута. Лошото обслужване в ресторантите се дължало на това, че съветските туристи не се хранели на свободна консумация, а групово. Поради тази причина управителите пращали на техните маси по-нискоквалифициран персонал, който понякога се държал грубо и неучтиво, тъй като не разчитал да получи бакшиш. В същото време опитните сервитьори обслужвали зоните за свободна консумация и си докарвали всеки месец между 100 и 120 лева башкиш от западногерманските туристи. Именно те били и най-честите клиенти на баровете и на единственото в средата на 60-те години казино на Златни пясъци. Високите цени в нощните заведения не били по джоба на летовниците от соцлагера, а освен това съветските граждани имали инструкции да не ги посещават и до полунощ да са се прибрали по стаите.

Поради неуредици, а не заради целенасочена дискриминация гостите от СССР били пращани в занемарени и несъотвестващи на категорията хотели, в които нямало пиколо да носи багажа им. Заради липсата на достатъчно персонал и консумативи стаите им се зареждали със захабено бельо, а кърпите им се сменяли на 10 дни. А настаняването им на лоши места и на маси с мръсни покривки в ресторанти като популярния „Цигански табор“ на Златни пясъци не било умишлено.

Оплакванията обаче не са само от морето. Като фрапиращи случаи офицери на ДС посочват в своите справки как служителки в плевенския хотел „Ростов на Дон“ се скарали на руснак, който започнал да пее в бара „Три танкиста“. На всичкото отгоре чужденецът бил герой на социалистическия труд. Заради разказан антисъвестки виц пък администратор в хотел на „Албена“ загубил работата си само няколко часа по-късно, а докторът в курорта бил уволнен заради обиди към съветски туристи, става ясно от справка за туризма в окръг Толбухин през 1972 г.

Случай от 1976 г., който предизвиква голям отзвук, е отказът на управителя на пловдивския ресторант „Пълдин“ да пусне вътре съветски туристи с думите „Тези нямат пари за моето заведение“. Водачът на групата се оплаква на самата Цола Драгойчева, която по това време е председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Взети са веднага нови решения за подобряване на обслужването, като едно от тях гласяло управители на хотелите лично да посрещат и да контролират настаняването и обслужването на групите от съветски туристи.