Активните борци при соца и наглите им привилегии

След 9 септември 1944 г. и последвалите социалистически преобразувания по съветски модел участвалите в съпротивителното движение у нас получават висок обществен статус, превърнал се по-късно в т. нар. номенклатура. Най-голямата част от партизаните се реализират в органите на МНО и МВР, следвани от партийните органи, като ръководни стопански кадри, в администрацията. Други елитни сфери, в които са били спуснати с парашут, са дипломацията, образованието, културните институти, журналистиката.

Членовете на РМС и БРП също избират след Девети армията и МВР, а членовете на БЗНС много често стават ръководители на стопански обекти. Според изследване на проф. д. и. н. Донко Дочев 39,90% от всички партизани повишават образованието си след Девети. 86,84% от завършилите средно образование получават висше, а 17,5% от тях стигат до научни степени кандидат и доктор на науките. Повече от половината от партизаните с висше образование са завършили второ висше, 40% от тях са стигнали до научна степен.

През 1959 г. ЦК на БКП институционализира понятието Активен борец против фашизма и капитализма (АБПФК). Това е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г. и в съпротивителното движение в България, главно през Втората световна война. Активните борци са разделени в 4 категории. В 1-ва категория са включени загиналите антифашисти, осъдените на смърт и тези, които са били партизани повече от 1 година. Към 2-ра категория спадат участниците в партизанското движение повече от 6 месеца, както и политзатворниците и политемигрантите. Към 3-та и 4-та категория са отнесени ятаците и всички други участници в антифашистката борба. По-късно е прибавена и 5-а категория. За одобрение на кандидатурата се изисквали двама гаранти – свидетели на дейността, които давали писмени препоръки и се правело проучване.

В зависимост от категорията привилегиите на АБПФК са били степенувани. На първо място в привилегиите е влизало отпускането на специална народна пенсия. Освен това са ползвали специални безплатни почивни станции, медицинско обслужване и безплатен транспорт, те и децата им са влизали с привилегии в учебни заведения. При отпускането на стипендии и общежития децата на активните борци са били с предимство. Същото важало и при назначаването им на работа. В столицата и окръжните градове специално за тях са построени т. нар. жилищни блокове за активни борци, като блок „Народен юмрук“ в Бургас, „Блокът на БКП“ в Стара Загора, жилищни блокове в района на Докторската градинка в столицата и др.

В докладна записка до Политбюро председателят на ЦК на БПФК Владимир Бонев отбелязва, че в почти всички градове е организирано обслужване по домовете на самотни борци против фашизма, и то не само с медицинска помощ, но и с редица социални дейности – почистване на жилището, поднасяне на диетична храна, социален и културен патронаж чрез младежките формации на БЧК. С обслужването на активни борци в болници и поликлиники навремето са били ангажирани 325 медици и здравни работници, а в пансионите за стари революционни кадри – 180 здравни работници.

Именно тези нагли привилегии настройват обикновените българи срещу бившите участници в съпротивителното движение и най-вече срещу наследниците им, които са „по-равни“ от равните!