Хищниците са станали толкова много, че не само са унищожили полезния дивеч в полето и гората, но и смело влизат в улиците на селото, че и в дворовете на изоставени къщи...
А през последните месеци нападат гробниците и изравят от тях тленните останки на погребаните.
Това не е филм на Хичкок. Това е реалността, в която живеем,
казва кметът на селото Илия Томов. Ако не помогнете от медиите, никой няма да ми обърне внимание...
Пред гробищния парк ни посреща спретнат обреден дом. Пред нас вървят двамата мъже, които подготвят гробните места за покойниците. Показват по пътеката между паметниците пресни следи от чакали. Спираме пред стар гроб, на който има куп изкопана пръст.
"Ние сме гробари. Всеки ден сме тук. Забелязахме първо, че има много дупки - предимно там, където са гробници. А през последния месец-два
откриваме и човешки останки край тези изкопи - бедрени кости, глезен в обувка, череп...
Кметът на селото Илия Томов
Не смеем да кажем на близките. Те ще получат шок. Доведохме кмета да види и той... Това са дълбоки дупки - като тунели от една гробница в друга. Още не сме решили как да постъпим, но това трябва да се зарива, не може да остане така. Чакали са. Има следи - вижте. Нощем ги чуваме в селото как вият. Много са...", разказват Лъчезар Борисов и Ангел Плосканов.
Хората, които според Лъчезар и Ангел трябва да имат грижата за контрола над броя на чакалите, са ловците от ловната дружинка. За съжаление, повечето от тях са на години и са окачили пушките на пирона...
Д-р Валери Велков, началник на отдел "Здравеопазване на животните" в Областната дирекция по безопасност на храните във Видин:
"... През тази година имаме план за отстрел на 36 броя чакали. Това може да помогне малко в намаляването на броя им, но не е решение на проблема. Решението за контрол на популацията им трябва да се търси на по-високо ниво. Предложенията е редно да излязат от ловните дружинки - те имат най-точни наблюдения...", казва д-р Валери Велков.
Чувам ги. Нощем вият страшно
Съседка ми каза, че са изяли козичката й. Няма с какво да се хранят и нападат. А в селото има и много пустеещи къщи, обяснява Марушка Петрова. Тя живее до моста над рекичката в края на селото, където според местните жители е едно от местата, предпочитано от чакалите.
Председателят на Ловно-рибарското дружество във Видин Илия Георгиев е категоричен: "Проблемът не е само в Градец. През последните години кметът на селото наистина ми се е оплаквал. Да, има чакали... Но не може в селото да стреляме по чакали! Нито в гробищата. Дори пушката не може да пълниш в населено място. Ние сме с вързани ръце. Говорил съм с председателя на ловната дружинка там - няма какво да направим. Законът ни отрязва ръцете..."
"Чакалите в България са може би повече, отколкото в цяла Западна Европа. За да поощрим нашите ловци да участват в отстрела на хищници, на общо събрание взехме решение и от няколко години за всяка отстреляна лисица или чакал даваме по една кутия с патрони", казва Стоян Стоянов от Ловно-рибарското дружество във Враца.
Да, решения ще се намерят, когато хората, завихрени в проблема, имат волята да общуват и да ги търсят. Искаме да вярваме, че молбите за помощ на хората от видинското село Градец ще бъдат чути.
По информация на Радио Видин
Все още няма коментари