“Четири десетилетия - кога се изнизаха, не разбрахме. Неговият праг са прекрачили някогашни промишленици, селскостопански труженици, хора на науката, учители, дейци на културата. Всеки е оставил трайни дири от организационните си способности, певчески възможности, творчески дарби, актьорски превъплъщения, лично творчество, разцъфнаха способностите и талантите на не един пенсионер. Мнозина не са вече между живите, но делата им са подети от сърцати последователи, които държат работата на клуба на завидно равнище”.
Спомените тук възкръснаха с оная човечност, която живее в душата. Сформирани са четири певчески състава, една физкултурна група “Здраве”, с което се смята, че се е стигнало в голяма степен до максимума от задоволяване интересите на членовете на квартала. Клубът е с много голям авторитет в страната, тъй като от
13 години организира събора “Един ден на чист въздух и бистра вода”,
който събира представители на пенсионерските клубове от Североизточна България в Природния парк “Шуменско плато”. В последно време той разшири територията си, тъй като идват групи за автентичен фолклор и от по-далече - Видинско, Плевенско, Русенско и други области на страната. Възрастта на нашите членове е от пенсионирането и до годините, докато могат да се движат, а
най-възрастната в момента е 95-годишната Маринка Анчева,
която е редовно в клуба и на тази възраст. На всяка проява тя непременно рецитира по 15-20 минути и понякога се чудим откъде идва тая активност”, допълва Кирил Николов.
Певческите групи “Синчец”, “Помниш ли?”, “Подружки” и единствената мъжка вокална група в областта “Шумналии” имат много изяви не само на шуменските сцени, но и в други селища на страната. Хорът “Помниш ли?” е най-дългогодишната формация, основана през 1985 г., и през нея са минали четири поколения певици. В клуба срещаме 88-годишната Стефка Кръстева, свързана трайно с песента, двайсет години е била ръководителка на състава за стари градски песни “Помниш ли?”, водила го е до 80-ата си годишна възраст. “Над 200 са песните на групата, а лично от мен са създадени 15-ина, както текстовете, така и музиката. Синът ми беше китарист и се радвахме на успехите си. Моя е и песента “Ода за Шумен”, с която най-редовно участваме във фестивалите”, споделя Стефка.
В клуба има добри летописци, които са оставили десетки страници за преживените мигове. За юбилея бе издадена и книжка, в която има описани много спомени. Цялата история на клуба, запазена в архивни снимки и видеозаписи, е представена в документален филм, създаден от кинодеятеля Нико Майеров, бивш председател на клубния съвет.
Все още няма коментари