В родното село на Корнелия Нинова – Крушовица, вече има над 400 празни къщи, съобщи наскоро кметът Илия Илиевски. Макар жителите все още да били солиден брой – цели 1530 души, безработицата принуждавала по-младите от тях да бягат към по-големите градове. Наскоро обаче и малцината пенсионери, които още обитавали Крушовица, останали разочаровани, че читалището и пенсионерският клуб хлопнали кепенците, тъй като НАП ги обявил за продан заради натрупани неплатени задължения на Община Мизия. Възмутени били и от безхаберието, проявявано по отношение на селския храм, който бил в окаяно състояние и вече не можело да се влиза вътре, защото се разпадал ден след ден.
“Тук основният проблем е безработицата. Имаме едни програми, по които работим, но, честно казано, много са неадекватни. Дали са ми двама души за охрана на кметството. Какво има да ме охраняват – седи там една жена и не знам какво прави. Изобщо програмите не водят до никакво развитие”, жалва се кметът на селото, където лидерката на БСП изкарала най-безгрижните години от детството си. Към днешна дата съселяните ѝ споделят, че не са я виждали от много време, защото цялото ѝ семейство се преместило да живее в Мизия още докато била ученичка. “И нейната къща се разпада и стои празна. Такава е съдбата на цялото ни село”, коментират жителите на Крушовица.
По-често в родния край се прибира президентът Румен Радев. Дали за селския сбор, или за да навести инкогнито родителите си, държавният глава поне 3 пъти годишно намира време да посещава хасковското селце Славяново. Откакто са се пенсионирали, там се върнали да живеят майка му Станка и баща му Георги. По последни данни на ГРАО от 2015 г. жителите на Славяново са се стопили до 697 души. Това, че един от кореняците заемал най-важния държавен пост, не помогнало особено за подобряване на живота в селото.
Най-голямата драма на съселяните на Радев била, че нямали аптека. Най-близката била на 20 километра и това ги принуждавало да се запасяват с лекарства за всеки случай. Имали надежда, че Радев ще им помогне и да се възстанови селската чешма, която била срината до основи, но това така и не се случвало. Сега се надявали да не идват водни кризи и тежки летни жеги, защото нямало да имат откъде да си наливат безплатна вода.
Водният режим вече месеци наред измъчва и родното село на бившия държавен глава Георги Първанов. Хората в Сирищник, Пернишко, също са засегнати от безводието и се справят със ситуацията както могат. Според последното преброяване на населението от 2015 г. селцето, сгушено в подножието на Рудина планина, се обитава само от 454 жители, но местните признават, че били много по-малко.
В последните години положението се съживило, защото много софиянци си купили вили там, но доста къщи продължавали да пустеят. Старците от Сирищник си спомнят с добро за управлението на Първанов, защото по негово време асфалтирали доста улици там. Истината обаче била, че президентът само се бил родил в селото, защото навремето там бил най-близкият родилен дом. Иначе бащината му къща се намирала на около 3 километра оттам – над съседното село Косача в махала Величковци.
Да изчезне от картата е заплашено и родното село на Ахмед Доган. Почетният председател на ДПС е роден в Дръндар, Варненско, а според данни отпреди 5 години то се обитава от по-малко от 180 души. Официалната информация след последното преброяване показва, че населението на Дръндар е изцяло мюсюлманско, но на последните избори за пръв път не пожелало да подкрепи кандидата за кмет на ДПС и избрало Данаил Йорданов от ГЕРБ.
Макар почти да няма население, село Дръндар е прочуто в цяла България, защото само там се издига истински замък. Дворецът, някога предназначен за детска градина, е построен от Доган през 2009 г. на 14 дка земя. Днес постройката, опасана с висока ограда, е по-скоро атракция за всички преминаващи и не е ясно използва ли се изобщо и за какво.
Доволни от живота си пък са жителите на село Драгана край Ловеч, откъдето е родом Цецка Цачева. Асфалтирани пътища, ремонтирано читалище, редовен транспорт до Угърчин и Ловеч, а напоследък и нашествие от туристи вдигат духа им.
Единственият им проблем бил суровият климат и честите природни стихии, които ги връхлитали. За последно селото влезе в новините миналото лято, когато оттам мина потоп с градушка, която порази всичките им засаждения и уби поминъка на десетки хора, защото земеделието в този край било основното им препитание.
