„Засмей се, бабо драга, внуците ще са твоята награда...”

Питам се дали нашите управници пътуват из България, или само по чуждите земи. Ако се разходят из родината, няма начин да не забележат колко е хубава тя, когато есента е разпиляла боите си.
Пътуваме за Враца през Искърския пролом – дефиле, клисура, наричайте го както искате, но завоите долу, шаренията на дърветата, червените покриви на къщите, все още зеленото на полето са невероятни. А и скалите високи, като великани, пазят реката, за да стигне тя до Дунав. Дъхът спира при вида на тези горделивци над реката. По пътя към Черепишкия манастир тя, като млада девойка, скача от камък на камък, на други места, като натежала булка, тече бавно, лениво, царствено, разказва за нашите читатели и почитатели Димитрина Божилова.
И ето ни във Враца в залата, където за 16-и пореден път се проведе фестивалът за стара градска песен с прекрасното име „Мара Врачанка”. Салонът направо ври, прилича на букет от най-различни цветя.
Дамите са костюмирани и с капели, рокли, шалчета от бялото през розовото, синьото, жълтото, оранжевото – като пъстроцветна дъга.
 
И тук на сцената първи са съставите „Лунни лъчи” и „Дилижанс”
 
Само преди две седмици те заслужиха награди от фестивала в Самоков, сега и във Враца се представиха чудесно и журито ги оцени подобаващо. Първа награда за дует получиха с плакет и диплома Ирина Атанасова и Благовест Ангелов. Първо място с плакет и диплома бе присъдено и на „Дилижанс”. Радуилската група за стари градски песни с ръководител Васил Сотиров също се представи достойно. Трета награда за солово изпълнение взе Цветанка Василева, която изпълни акапелно песен за счупената китара.
От с. Ръжево Конаре копнеят за усмивките, с които е дарен любимият. Интересно бе преработена мелодията на песента „Заспали чувства” с текста:
„Засмей се, бабо драга, внуците ще са твоята награда...” Били са, а и сега са хубави изпълнителите, очите им блестят като на 20-годишни, а когато им казват:
 
„Спри се, не може така”, те отговарят: „не мога да се аз укротя, защото сега, като преди, сме влюбени в живота...”
 
Групата от село Оходен ни натъжи с „Облаче ле бяло”. Състав „Златни зари” от Търговище ни разкри, че „вечна тайна загадка е любовта”. От
Оряхово пожелаха вино да пият до забрава, за да забравят тъгата.
 
Врачани ни дадоха вяра с думите „Животът е прекрасен, щом с нас е любовта”
 
От Монтана пристигна и Гошко Хубавеца. Много хубаво изпълни песен за последното танго Божидар Чапанов от Плевен: „Ето, чуваш ли, звучи последното танго. Стани, глупако, и танцувай, макар да няма вече със кого...”
„Няма нищо по-красиво на този свят от любовта”, сякаш се изповядаха  писаревци от Плевенско. От Генерал Тошево поискаха живителна глътка за своята морна душа. Пяха с тъга и за годините, които минават бързо, идва старостта и само спомени остават в човешката душа... От село Заножене предадоха на всички нас и вярата, че Бог е дарил любовта и всеки трябва да я изживее. Стилно, вдъхновено и красиво пяха и представителите на Ботевград, на далечния Балчик, на село Чавдар, на Мездра и много други.
Докато журито заседаваше след напрегнатите, макар и много приятни 6-7 часа, на сцената излезе трио „Вароша” от Ловеч. Заради чудните мелодии и думите:
„Ако трябваше да избирам между славата и парите, бих избрал песните на дядо...
Ако трябваше да избирам между моята и чуждите звезди, бих избрал светлина за всички... Нека днес да свирим и пеем и над съдбата да се надсмеем... Сърцето ми не е колиба да преспиш и да си отидеш, сърцето ми е храм, в който да влезеш и да останеш...” След като изпяха заедно с Бони Милчева песента за Мара Врачанка, Бойчо Богданов, ръководителят на „Вароша”, каза: „Изкуство е не само да свириш и пееш, а и да слушаш!...” Цигулката му пък ни караше да изтръпваме истински от възторг...
„Щастлива съм, че отново съм тук, на този фестивал. Беше ни доста трудно при толкова добри изпълнители да решим кои ще бъдат победители. Нека всички да ги аплодираме за чудесното представяне”, развълнувано призова Бони Милчева.
Изпълняващата длъжността кмет на Враца Красимира Георгиева също отправи приветствие: „Радвам се за всички вас, които сте дошли в нашия град, за да премерите сили и да видите докъде сте стигнали. Всички бяхте прекрасни. Пристигнахте отдалече и отблизо с радост и трепет, това се предаде и на публиката. Честито на наградените и догодина отново заповядайте тук, при нас!”.
Бони благодари на всички и най-вече на организаторите, на отдел „Култура” на Община Враца, специалистите от който са вложили много сили и вдъхновение при подготовката на фестивала.
Всички си пожелахме догодина отново да се видим на фестивала във Враца.

Класацията
За солово изпълнение
1. Ботевград, Русе, Търговище, София
2. Варна
3. Радуил (Цветанка Василева), Плевен и Монтана
За дуетно изпълнение
1. Ирина Атанасова и Благовест Ангелов от Самоков
2. Враца
3. Голямо Пещене
За групово изпълнение
1. Самоков („Дилижанс”), Сопот, Генерал Тошево, Лом, Търговище, с. Игнатица и Мездра
2. Ботевград, Ръжево Конаре, Русе, Берковица
3. Враца, с. Чавдар, София, с. Заножене, с. Кранево
Специалната награда на фестивала заслужи групата от Балчик.