„Трифон Зарезан” оживи тракийското поле с песни и хорска гълчава

Разположено на 20 км югозападно от Ямбол, Генерал Инзово наброява около 700 къщи. Дал му името си руският генерал Иван Инзов през 1938 г. за големите му заслуги към българските преселници от Бесарабия. В една от трите му махали някога се настанили бежанци от Беломорска Тракия. Влезеш ли в селото, канят те да споделиш техните празници.

Кукерските дружини са шумни, дефилиращи, танцуващи, дрънчащи и се опитваме да разберем как са си я представяли в образ зимата от паметта на народните ни обичаи. Февруари идва, а с него и стопаните с маскарадни костюми прогонват злото от зимата. Периодът се смята за преходен от зимата към пролетта в народните представи, а времето е населено с караконджулите. В Родопския край дрънчат с големи хлопки, та като чуят силния им звън, те лошотиите изчезват яко дим. На празника задължително има мечка и мечкар - смята се, че мечката е символ на майчинството, на реда и на доброто, затова е основен персонаж в кукерските празници. 

Във въздуха витае празнично настроение, хората се подготвят за общи и фамилни празници. Те следват цикъла на селскостопанския календар, редувани с местните празници на Тракия. 

По това време из тракийските земи тръгват джамалите. Заедно със събралото се множество потеглят към лозето на Трифон Зарезан. 

Оживлението започва, чевръсти жени носят приготвени множество тави с вкусна тракийска баница. И тя си има свой традиционен празник на преселниците от Беломорска Тракия. 

Околността се оглася от песни, танци на местни и гостуващи певчески и танцови групи. Хората живеят с историята на своите прадеди, дошли тук преди повече от век, заселили се в този плодороден район. 

А джамала, кукерите, имитиращи танца на камилата, носи всеобща веселба 

Дегизирани и карнавално облечени персонажи от стародавния обряд с гайди и тъпани, с песни и призиви обикалят селото, навлизат в лозето с обредни песни, зарязват го ритуално за здраве и берекет на лозето. Един от видните местни лозари - Никола Янев, дългогодишен лозаро-винар, повежда шествието ритуално да зареже лозето, да изкаже молитва за берекет пред събралото се село, да заоре почвата с рало, впрегнато от два бабугера, после с музика и веселие, както си му е редът, да продължат до късно веселбата.

Джамалите гонят злите духове от всяка къща и далече от селото, а с това да изгонят и зимата, студа и лошотията. 

Пролетта се чака с нетърпение не само като начало на селскостопанския сезон, но и като любим празник - Заговезни. От лозови клонки тук се правят гавелките за пролетното посрещане на празника.

В музейния комплекс “Акбунарската къща" на почетно място е портретът на генерал Владимир Вазов, спасителят на бесарабските българи. В него се съхраняват експонати и костюми, всичките дарени от жителите на селото. Етнографският комплекс е любимо място за разходка и срещи на млади и стари. Летоброенето тук започва в далечната 1608 г. с обединението на три махали: Ветия чифлик, Карга лъка и Хаджи бунар. Край тях се настанил бейски турски чифлик и заедно образували село Акбунар (Бял кладенец). Впечатлява родословното дърво на няколко тукашни рода, днес разклонило се и в съседни държави. Днес между шест села от Северна Гърция и село Генерал Инзово се поддържат постоянни контакти и имат общи празници. Традициите тук следват земеделския цикъл на областта - през ранна пролет зарязват лозята. Тукашните се трудят много, но умеят и да празнуват. Затова почти всеки от селото се включва в танцовите и певчески групи към местното читалище “Н. Й. Вапцаров”, където се предава фолклорната традиция на старите тракийски песни и танци.

Ръководи ги сърцатата Маринка Василева. А председателят на читалището и ръководител на местния ансамбъл е Янка Лилова. Включват се и младите, които кметското ръководство се надява да привлече с възстановяването на спортния комплекс в селото и с останалия поминък. Иначе тук действаща е само детската градина, с до 20-ина деца, средното училище е закрито, децата учат в съседното село Роза, отстоящо на 7 км, докъдето има редовен транспорт. Има бъдеще в наше село, убедени са беловласите жители на Генерал Инзово, надяват се младите хора да се върнат, да имат работа тук и нещата още да потръгнат.

Имат си и побратимено село - Болгар в Украйна 

Посещават се взаимно с онези потомци на някогашните преселници от Тракия, бесарабските българи. Както е и със село Болград, също с потомствени българи, с българско самосъзнание, те носят добри чувства към България, имат я за своя прародина. Преди години тук се преселило едно семейство от бесарабските българи. Синът Иван вече създал свое семейство и живее в Ямбол, възрастните му родители са в Генерал Инзово. Казват, че са сбъднали мечтата си да се преселят в родината на своите прадеди и да останат тук до края на дните си.

Дора ВУЧКОВА