За народа новата година започва на Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо. Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Денят започва да расте по-бързо: „колкото петел скача на прага“. Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце. На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът. Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да „не излезе берекетът“. Не се иска и не се дава нищо назаем. Не се пере, за да не налети болест. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг. От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.
Все още няма коментари