3-те чудотворни икони на Богородица

Богородица, Света Дева Мария, Светата Майка, Мадона – това са прозвищата на една обикновена жена с необикновена съдба – да роди Сина Божи. Всичко започва на Благовещение, когато ангел небесен съобщава на младата Мария новината, че е избрана измежду всички земни жени. Непорочното й зачатие, едно от християнските чудеса, раждането на Исус, и животът й като Негова майка, спътница и последователка до Успението й (15 август) издигат светостта й до най-високо място в християнството.

На Богородица са приписвани много чудеса – тя се смята за покровителка и пазителка на дома и семейството, а молитвата към нея и преспиването в неин храм лекува от безплодие и женски болести. 
В България има три чудотворни икони на Богородица, пазени в едни от най-големите ни манастири. 

Най-голямото съкровище на Рилската обител е „Богородица Осеновица”. Тя представлява образ на Богородица и Младенеца, обграден от 32 клетки с мощи на светци, които се съхраняват в самата икона.
Има две теории за влизането на иконата в манастира. Едната гласи, че е дарена през 15. век от дъщерята на сръбски жупан, женена за султан Мурад II - Каломария (добрата Мария) . Тя успяла да запази тайно вярата си и дарила на големия манастир най-ценното си притежание, преди да умре. 

Според друго предание иконата е дар от византийския император Мануил I Комнин през 12. век, който носел иконата със себе си по време на война. Той минавал покрай Средец, когато се разболял. Отишъл да се помоли в близкия храм „Св. Георги Победоносец”, където били мощите на св. Иван Рилски. Императорът се изцелил с молитва и дарил иконата си със завета тя винаги да съпровожда мощите на светеца – днес те са в Рилския манастир. 

Иконата е изцелявала през годините градове и села от чума и холера, деца и жени, болни физически и душевно, които и до ден-днешен ходят на поклонение в Рилския манастир с тази цел.
Древен е произходът на „Богородица Влахернска” от Бачковския манастир.

Тя е донесена в Бачково през 14. век от двама грузински монаси. Представлява образ на Богородица и Младенеца, на които се виждат само лицата – цялата икона е в сребърен обков. Според една от популярните легенди Богородица се явила в съня на свещеник от манастира и му казала, че иска да стои от дясната страна на входа на храма и да вижда дали тези, които влизат, са с чисти сърца.  
Третата чудотворна икона на Богородица – „Труеручица”, се намира в Троянския манастир. 

Според преданията този вид богородични икони съществува от 8. век, а третата им ръка е добавена по чудодеен начин. Св. Йоан Дамаскин, защитник на християнството в Дамаск, бил заловен от халифа и след мъчения дясната му ръка, която със слово славела вярата, била отсечена. През нощта той отишъл до иконата и се молил на Богородица да го изцели, за да продължи делото си. На сутринта ръката му била невредима. Той наредил на вече чудодейната икона да се добави трета ръка заради станалото.  

Самата икона е от 17. век и идва от манастир в Света гора. Монаси носели иконата към Влахия, днешна Сърбия, спрели в село Орешак да пренощуват. На следващия ден магарето, което носело светинята, не искало да помръдне и една крачка напред и това се повторило и през следващите дни. Монасите разчели знамението така, че иконата иска да остане тук и построили малко параклисче край селото, където я поставили. Днес това малко параклисче е Троянският манастир. Иконата се изнася на Успение Богородично за изцеление и молитва.