Жени пият „мълчана вода“ от камъка на Крали Марко, за да заченат

В района на мистичната Странджа планина (край с. Долно Ябълково) се намира древното тракийско светилище, известно като „Големият камък“ или „Марков камък“. Той е един от най-впечатляващите и мистични мегалити в криещата десетки тайни планина и представлява гигантски гранитен валун с яйцевидна форма. Височината му е около 8 метра, а в диаметър е близо 9 метра и сякаш по чудо балансира върху скалите под него.

Именно затова около камъка се носят повече от любопитни легенди. Според местното предание, докато закрилникът Крали Марко бродел из Странджа, гората му се сторила необичайно тъжна. Когато я попитал каква е причината, тя му разкрила, че оттам са минали поробители, водещи три вериги с роби. Разгневеният юнак, известен в нашия фолклор с гигантската си сила и издръжливост, се втурнал на коня си Шарколия, за да ги настигне. В гнева си Крали Марко грабнал огромна канара от земята и я хвърлил с такава сила, че тя прелетяла над планини и села, за да уплаши завоевателите. Поробителите се разбягали, робите били спасени, а камъкът останал там завинаги.

Друг вариант на преданието разказва, че Крали Марко от яд ритнал или настъпил валуна, докато преминавал през Странджа. На самия връх на скалата има продълговати вдлъбнатини, които народът нарича „Марковата стъпка“.

Освен преданията за юнака съществува и вярване, свързано с Божията майка. Според него Света Богородица носела камъни в престилката си, за да помогне в изграждането на защитните стени на Цариград (Константинопол). Докато минавала над Странджа, престилката ѝ се скъсала и този гигантски валун паднал край село Долно Ябълково.

Каквото и да е народното вярване, археолозите са категорични, че обектът е открит от братя Шкорпил. Датиран е от XII-VII в. пр. Хр. (ранната желязна епоха). Смята се, че е бил главен култов център на траките, посветен на Слънцето, плодородието и Великата богиня майка. По повърхността на камъка и околните скали има изсечени множество ямки, улеи и жертвени панички. В близост се намира и по-малък камък с издялани легенчета, където според етнографски данни чак до средата на XX век са се правели пролетни жертвоприношения (курбани).


На върха на Марковия камък има две котловидни вдлъбнатини, в които се събира дъждовна вода. Вярва се, че това е „мълчана вода“, заредена с природна сила, а самите ямки се наричат „Очите на Бога“. Според народните предания тази вода има изцелителна сила за очни заболявания, ишиас, дископатия, помага на жените да забременеят, разказват местните.

В лековитата енергия на Марков камък са убедени бездетни жени, които посещават мястото, за да заченат. Те вярват, че чудото ще стане, ако откъртят от скалата зрънца, които после разтворят в мълчана вода и пият на пълна луна. Частичките трябва да се вземат от така наречените „мечи лапи“ под основния каменен блок.

Под самия камък пък има тесен естествен процеп. Традицията повелява всеки посетител да се провре през него от долу нагоре. Вярва се, че този ритуал пречиства от грехове, носи здраве и късмет през цялата година.