Съпругът на Цецка Цачева – Румен Данговски, избягва публичността, но се гордее с половинката си. Архитект по професия, на подреденото му под конец бюро стояли снимките на тримата най-важни за него хора – Цецка, сина им Румен и премиера Бойко Борисов, който върху своя картичка още преди години му написал: „На Румен, за успеха ни“.
В родния му Плевен възрастните хора го боготворели, защото преди да се захване да гради кариера в „Булгартабак“, а после в дирекция „Управление на собствеността и обществените поръчки” на Ръководство въздушно движение (РВД), проектирал църкви в цяло Плевенско. От гилдията на плевенските архитекти твърдят, че съпругът на Цачева е проектирал храма в родното й с. Драгана. Данговски наблюдавал и строителството на ритуалната 4-метрова чешма, която се появи в Плевен за вековния юбилей на земеделското движение през 1999 г. Цачева се запознала с мъжа си още на младини в Плевен, когато пламнала искрата на любовта между двамата.
„Познанството със съпруга ми е още от гимназиалните ученически години. Аз дойдох в София да уча в Юридическия факултет, а той отиде да учи архитектура в Братислава. После отново се срещнахме при прибиранията ни в Плевен. Явно любовта ръжда не хваща, вече имаме дългогодишен брак“, казва шефката на правосъдието. Сватбата им минала в тесен семеен кръг в Троян. Избрали да сключат брак там, защото като длъжностното лице в общината Цецка знаела наизуст ритуала и искала нещо по-различно. „Като момиче много се увличах от идеите за прераждане. Тогава моя позната изчисли, че в предишен живот съм била мъж – ирландец, водач, и съм препускала на кон по крайбрежието на океана.
Ако това е вярно, сега си плащам за тоя живот на воля”, шегува се Цачева. „В парламента действително се владее перфектно, но ние вкъщи редовно си го отнасяме”, включва се с усмивка съпругът на Цецка Цачева. Ако трябва с една дума да се опише каква е жена му, когато е ядосана, тази дума е „пожар“, категоричен е арх. Данговски. Напрежението и нервите, събрани от работния ден, министърът на правосъдието туширала най-често на пътечката за бягане, инсталирана в нейния хол. „Така, докато гледам новините, почти не усещам физическото натоварване“, казва Цачева. Когато й било много тежко на душата, палела свещ на малкия иконостас във всекидневната зад вратата. Иконата на Света Богородица била от Рилския манастир.
Другото средство, с което отпускала напрежението, била една цигарка на балкона. Битка с тютюна водела от много години, макар с променлив успех, но се радвала, че не се сражавала с килограмите. Не й оставало много време за готвене. „Да са живи и здрави топлите витрини на хранителните магазини в квартала, гладни не оставаме“, смее се Цачева.
Все още няма коментари