Африканската теменужка е едно от най-често срещаните цветя в домовете. Тя не изисква специални грижи, заема съвсем малко място, а огромното разнообразие от сортове позволява да се създадат великолепни стайни градини. Въпреки че се нарича теменужка, тя няма нищо общо с истинските представители на семейството на теменужките – Violaceae. Отнася се към прочутото с красивите си представители семейство на Геснериевите. Близки роднини са є такива красавици като глоксиниите, еписциите, колериите и други стайни цветя.
В природата сенполията се среща само в Узамбарските планини в днешна Танзания. Там я е открил в края на ХIХ век барон Валтер Сен-Пол, военен комендант в бившата колония. Възхищението на барона при вида на цветето, растящо в пукнатина на обрасла с мъх скала, било безгранично. В чаша от десетина тъмнозелени сочни листа цъфтяло нежно виолетово цветче, в средата на което сякаш греело ярко жълто огънче. Той се постарал да събере семена и ги изпратил на познат ботаник в Германия. Ботаникът нарекъл растението по името на родината му - узамбарска теменужка, а латинското название на рода дошло от името на Сен-Пол – сенполия. През 1927 година сенполията била пренесена в САЩ, където намерила втората си родина.
Американците били запленени от нея и скоро започнали да се появяват все нови и нови хибридни сортове. Днес видовете сенполия са неизброими, обагрени в разнообразни цветове и листа.
Според листата се делят на “момчета” и “момичета”. “Момичетата” имат в основата на листата от горната страна светло петно. Сортовете „момчета” са изцяло със зелени листа. Цветът им пък може да е в един тон или пъстър. Различни биват и размерите при сенполиите. Най-често са с диаметър на листната розетка 20-40 см, но има и гиганти, които стигат до 60 см, както и миниатюрни – до 15 см. Тези размери до голяма степен зависят от типа на почвата и размерите на саксията. В богата почва и в голям съд даже най-миниатюрната теменужка ще достигне средни размери, и обратно – бедната почва и тесният съд задържат растежа.
Може да настаним сенполията на перваза или близо до прозореца. Единственото условие е да не я напича силно обедното слънце. За поливане се използва обикновена престояла вода. Градинарите съветват, че е по-добре леко да се засуши растението, отколкото да се задуши с прекомерно поливане.
Винаги засаждайте узамбарските теменужки на правилната дълбочина. Почвата трябва задължително да достига до началото на листните дръжки на най-долния ред листа. При засаждането внимателно разпределете корените върху пръстта. По-дългите, които не се побират, подрежете внимателно. Следете също растението да е в центъра на саксията.
Все още няма коментари